Определение № 8374 от 30.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2022 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби: Първата е подадена от директора на ТД на НАП гр. Бургас, чрез процесуален представител гл. юрк. Тодорова против определение № 453 от 21.03.2022 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2617/2021 г., с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД против Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 129/08.11.2021 г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас, прекратено е производството по делото и преписката е изпратена на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /„ОДОП“/ гр.Бургас за произнасяне по цитираната жалба. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението с искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Стоянов изразява становище за основателност на жалбата. Втората частна жалба е подадена от „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Стоянов против определение № 547 от 05.04.2022 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2617/2021 г., с което искането на дружеството за допълване на определение № 453 от 21.03.2022 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2617/2021 г., в частта му за разноските, е отхвърлено като неоснователно. С доводи за неправилност на съдебния акт се иска отмяна на постановеното определение и присъждане на разноски. Ответникът по втората частна жалба - директорът на ТД на НАП гр. Бургас, чрез процесуален представител гл. юрк. Тодорова изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното: Частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 230 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения: По частната жалба на директора на ТД на НАП гр. Бургас. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба от „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД против Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 129/08.11.2021 г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас, с който подадената от дружеството молба за коригиране на кода на икономическата дейност на „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна. За да прекрати производството по делото с обжалваното определение № 453 от 21.03.2022 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2617/2021 г., съдът е приел, че постановеното от директора на ТД на НАП гр. Бургас решение е постановено при липса на компетентност, тъй като процесуалния ред за разглеждане на подадената от дружеството жалба е определен неправилно. В тази връзка първостепенния съд излага мотиви, че по отношение на искането е следвало да бъде извършена преценка за приложимост на разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от ДОПК, която сочи, че в случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието. С оглед цитираната разпоредба съдът приема, че преценката за основателността на искането за корекция е извършена от компетентния орган- орган по приходите, който е постановил отказ. Така постановения отказ според състава представлява акт, за който ДОПК не предвижда специален ред да обжалване, поради което на основание чл. 144 от ДОПК приложим е реда за обжалване на ревизионен акт, като по аргумент от чл. 152, ал. 2 от ДОПК приема, че решаващ орган при подаване на жалба против акт, издаден от орган по приходите е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /„ОДОП“/ при ЦУ на НАП. С оглед на изложеното съдът приема, че директорът на ТД на НАП гр. Бургас не е бил компетентен да се произнесе по жалбата на „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД против Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021 г., а е следвало да я изпрати на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас. Във връзка с горното първоинстанционният съд достига до извода, че е налице абсолютна процесуална пречка за допустимост на обжалването на процесния протокол по съдебен ред, като подадената жалба е оставена без разглеждане, прекратено е производството по делото и на основание чл. 130, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК жалбата на „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД против Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021 г. е препратена по подведомственост на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас. Определение е валидно, допустимо, но неправилно постановено. Издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, каквото по същността си е искането на „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД за промяна на кода на осъществяваната икономическа дейност, инкорпорирано в молбата до органите по приходите с вх. № ИТ-00-7452/15.09.2021 г. по описа на ТД на НАП гр. Бургас /л.37 от делото/, попада в приложното поле на глава XII от ДОПК „Административно обслужване“, чл. 88 - 97 ДОПК. В действителност в оспорения пред директора на ТД на НАП гр. Бургас Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021 г. от страна на органите по приходите е отбелязано, че проверката се осъществява за установяване на факти и обстоятелства за коригиране на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, но видно от съдържанието на молбата на дружеството, липсва такова искане и в тази връзка неправилно първоинстанционният съд е обусловил извод за приложимост на чл. 103 от ДОПК. Оспорването на отказ за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 ДОПК е по реда на чл. 92 – 95 ДОПК. Нормата на чл. 92, ал. 1 ДОПК предвижда оспорване по административен ред пред териториалния директор. С оглед изложеното се налага изводът, че Решение № 129/08.11.2021г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас, с което е потвърден Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, е издадено от компетентен орган, имащ правомощие да се произнася като горестоящ орган при административното обжалване на отказа за издаването на документ по смисъла на чл. 88 ДОПК. Поради изложените съображения, определението следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по подадената от „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД жалба против Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 129/08.11.2021г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас. По частната жалба на „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД. Предвид отмяната на основното определение, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, ще следва да се отмени и определението по чл. 248 ГПК, което е обжалвано от „СЕЙФ-ТУРС“ ЕООД. На основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, при разглеждане жалбата срещу против Протокол № ПО-02000221068533-073-001/13.10.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 129/08.11.2021г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас, ще следва съдът да се произнесе и по претенциите на страните за разноските в зависимост от изхода на делото, вкл. и за тези, направени пред настоящия съд. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,