Определение № 4949 от 31.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4115/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. М. В., чрез адв. Д. И. от АК- Пловдив молба за отмяна на влязло в сила решение № 755/23.02.2025 г. по гр.д. № 9041/2024 г. на Районен съд - Пловдив, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В писмен отговор по молбата за отмяна подаден от насрещната страна К. Е. Д. е изразено становище за недопустимост на молбата, както и за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: В случая молбата е подадена срещу решение на съда постановено по реда на чл.127 ал.2 СК, с което съдът се е произнесъл досежно: упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните - М. Д. В. и С. Д. В.; местоживеенето на децата, като е определил то да е при тяхната майка; режима на лични отношения на децата с техния баща; както и за месечния размер на дължимата от бащата издръжка са всяко едно от децата. Това производство е такова по спорна съдебна администрация. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, какъвто е настоящият случай, която не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо, респ. този вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление – правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Съгласно приетото с т. 4 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В т.см.: определение № 176/20.05.2022 г. по гр.д. № 1870/2022 г. на ВКС; определение № 50008/08.03.2023 г. по ч. гр.д. № 3501/2022 г. на ВКС и др. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото, молителят следва да заплати на ответника по молбата К. Е. Д. разноски съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 лв. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.