Определение № 11019 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. С., жив. в гр. Варна, срещу определение №10371/26.09.2025 г. по адм.дело №1649/2025 г. на Административен съд - Варна в частите му, с които са оставени без уважение исканията му за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за производството пред ВАС, както и за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател иска отмяната им, освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу части от определение, подлежащи на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С разпореждане № 9818/11.09.2025 г. по адм. дело 1649/2025 на Административен съд - Варна е оставена без движение частната жалба на С. вх. №14552 от 10.09.2025 г., като му е указано да посочи изрично да посочи в 7 - дневен срок дали обжалва определение №9280/25.08.2025 г. В случай, че го обжалва:1.1. да посочи мотивирано конкретните пороци на определението и искането си до Върховния административен съд; 1.2. да представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лева по указаната му сметка на ВАС; 1.3 да представи препис от частната жалба и от уточненията по нея съгласно настоящето разпореждане, за връчване на другата страна. Указано му е да посочи по кое производство иска освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ - дали в производството по отстраняване нередовностите на жалбата или на частната жалба, като в случай, че са направени във връзка с производството пред ВАС да представи декларация за имущественото си състояние. Посочено е, че в случай, че нередовностите по частната жалба не бъдат отстранени в указания 7 - дневен срок, същата ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен на 17.09.2025 г. на С. лично. На 26.09.2025 г. е получено в АС по пощата / клеймо на плика от 24.09.2025 г./ волеизявление на С., в което са изложени доводи, които според С. са относими към спора и и е посочил, че е представял декларации за имуществено състояние през 2024 и 2025 година пред АС - Варна и ВАС и няма промяна в имущественото му състояние. За да постанови оспорената част на определение №10371/26.09.2025 г., с които са са оставени без уважение исканията на С. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за производството пред ВАС, както и за предоставяне на правна помощ, съдът е изложил мотиви, че липсва декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК и чл.23, ал.2 ЗПП, което е основание за оставяне на исканията без уважение. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ са изложени още основания за отказ - правната помощ не би допринесла полза за кандидатстващото лице и интересите на правосъдието не изискват предоставянето й. С частната жалба С. е представил декларация за семейно и имуществено състояние, съгласно която е на 42 г., неженен, без доходи, не притежава недвижими имоти и МПС; удостоверение от НОИ, съгласно което за периода м.06.2024 г. - м.06.2025 г. не му е изплащано парично обезщетение за безработица и регистрационна карта в Бюрото по труда с вписвания в периода 05.01.2024 г. - 09.10.2025 г. Частта от определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за производството пред ВАС към момента на постановяването му е било съобразено с тежестта на доказване и непредставянето от С. на указаните му доказателства за семейно и имуществено положение. Настоящият съдебен състав обаче е длъжен да вземе предвид представените в настоящето производство доказателства за семейно и имуществено положение и намира, че с оглед горецитираното им съдържание са налице основанията на чл.227а, ал.2 АПК вр. чл.236 АПК за освобождаване на С. от задължението за внасяне на държавна такса, поради което определението в тази му част предвид новопредставените доказателства следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което С. се освобождава от задължението за внасяне на ДТ по частната жалба. В останалата обжалвана част, независимо от доказаната липса на средства, настоящият съдебен състав намира, че АС правилно е преценил липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.23, ал.2 ЗПП за предоставяне на правна помощ по административно дело, а именно интересите на правосъдието да го изискват. В случая лицата, освободени от задължение за внасяне на държавна такса по частните жалби до ВАС не дължат приподписването им от адвокат на основание чл.212, ал.2 вр. чл.236 АПК, поради което участието на адвокат не е условие за редовност на частната жалба, а указанията на АС за посочване номер и дата на обжалване определение и конкретни оплаквания са напълно разбираеми и за лице без юридическо образование. С оглед изложеното определението в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ следва да се остави в сила като правилно като краен резултат. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1АПК и чл.236 вр. чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение