Определение № 204 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г. от [населено място] срещу въззивното решение № 957/23.4.2019 г, постановено по гр.дело № 4672/2018 г на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е отменено решение от 3.4.2018 г, постановено по гр.дело № 3634/12 г на СГС, Първо отделение, 8 състав в обжалваната част, с която Военномедицинска академия [населено място] е осъдена на заплати на Д. Д. Г. на основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД сумата 40 000 лв като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й В. С. Б., настъпила на 31.3.2010 г, като искът до размера на сумата 40 000 лв е отхвърлен като неоснователен.Решението на СГС е потвърдено в частта, с която искът срещу ВМА е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 40 000 лв до сумата 75 000 лв. Ответникът по касационната жалба-ВМА е обжалвал определение № 2276 от 5.7.2019 г по гр.дело № 4672/18 г на САС, ГО,12 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.Образувано е ч.гр.дело № 4596/19 г по описа на ВКС, Четвърто ГО, което с определение № 553 от 27.12.19 г е присъединено за общо разглеждане по гр.дело № 4597/19 г на ВКС, Четвърто ГО. В касационната жалба на Д. Д. Г. се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Третото лице-помагач на страната на ответника-ЗАД „Армеец“ не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията за обжалване по чл.284 ал.3 ГПК е посочено основанието очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.1 ЗЗД. Ищцата по делото-майка на В. С. Б.-починал на 31.3.2010 г претендира обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, като подържа, че служителите на ответника са извършили деликтни действия и бездействия, довели до преждевременната му смърт. Въззивният съд е приел с обжалвания акт, че от доказателствата по делото не се установява наличието на причинно-следствена връзка между действията и бездействията на ответника и настъпилата смърт на Б..Извършената аутопсия на трупа е установила, че същият е страдал от злокачествено заболяване с голяма давност, поради което диагностицирането му и включително планирането на хирургичното му отстраняване не би могло да изключи последвалия перитонит и съответно настъпилия летален изход. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че соченото касационно основание е налице-очевидна неправилност, свързана с необходимостта изводите на съда да съответстват на правилата на формалната логика и опита, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд