Определение № 216 от 23.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1251/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от 02.04.2015г. от [фирма], с която е направено искане за спиране на изпълнението на решение № 23 от 16.01.2015г. по т.д. № 1161/2014г. на Старозагорски окръжен съд. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 108 от 27.01.2014г. на Районен съд – Стара Загора по гр.д. № 2095/2013г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за сумата 12 002,40 лева, представляваща двоен размер на авансово плащане поради неизпълнение на договор № 13/23.10.2012г. и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 11 762,40 лева, представляваща остатъка от дължимото съгласно договора възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба в съда на 06.06.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 2 415,50 лева, представляваща направени разноски по делото. От данните по делото е видно, че срещу въззивното решение от 16.01.2015 г. е подадена на 04.03.2015г. по пощата касационна жалба, получена в Старозагорски окръжен съд на 06.03.2015 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 11 762,40 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 31.03.2015г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 23 от 16.01.2015г. по т.д. № 1161/2014г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение