Определение № 60155 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3848/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба входящ № 295712 от 4.08.2021 г. на етажните собственици в сграда с адрес: гр.Варна, ул. •••, представлявани от управителя Б. С. Б. чрез адвокат Е. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1472 от 18.11.2020 г. по гр.д. № 2476/2020 г. на Окръжен съд-Варна. П. Х. П. чрез пълномощника си адвокат И. З. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.306, ал.3 ГПК, в който поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, евентуално – неоснователна и претендира възстановяване на направените разноски. Молителите поддържат основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК като твърдят противоречие на решение № 1472 от 18.11.2020 г. по гр.д. № 2476/2020 г. на Окръжен съд-Варна и решение № 845 от 5.05.2021 г. по гр.д. № 3218/2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което след обезсилване на решението на районен съд е прекратено производството по иск по чл.40 ЗУЕС. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Доводът на П. Х. П., че по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска отмяна само на по-късно влязлото в сила решение, но не и на по-рано влязлото в сила, поради което производството е недопустимо, е неоснователен. Единственото условие на законовата норма е наличие на две противоречиви влезли в сила решения. При прилагането й съдът не е обвързан от тезата на молителя кое решение е неправилно и следва да бъде отменено, а винаги отменя неправилното решение. Дали в действителност е налице противоречие между двете, сочени от молителя съдебни решения, постановени между едни и същи страни е въпрос на основателност, а не на допустимост на молбата за отмяна. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение