Определение № 50006 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2022 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 60 от 14.04.2022г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тълкувателното решение е постановено на 23.01.2024г., поради което е налице основание за възобновяване на производството. Частната касационна жалба е подадена от непълнолетната Ж. Ю. Д. действаща със съгласието на своята майка и законен представител А. Т. Т., чрез адв. П. В., против определение № 275915 от 19.11.2021г. по ч. гр. д. № 712/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20267594 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 58009/2020 г. на Софийски районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на непълнолетната Ж. Ю. Д. да извърши отказ по чл. 52 ЗН от наследството на баща си Ю. Е. Д., починал през 2020 г. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване повдига правния въпрос дали отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал.4 СК, като твърди, че обжалваният акт противоречи на практиката на Върховния касационен съд по определение № 180/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 3644/2019г. на ВКС, I г.о. Изтъква се и очевидна неправилност на обжалваното определение. Софийският градски съд е потвърдил обжалваното определение на районния съд, с което е отказано вписването на отказ от наследство на непълнолетното лице. Установил е, че според представеното удостоверение за наследници Ж. Ю. Д., [дата на раждане], е наследник по закон на своя баща Ю. Е. Д., починал на 04.11.2020г. Споделил е изводите на районния съд, че отказът от наследство от ненавършило пълнолетие лице е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд в посочения смисъл. Посочил е, че защитата на интересите на недееспособните лица във връзка с открито наследство се осъществява чрез приемането му по опис и по този начин, независимо от включените в наследствената маса пасиви, наследникът ще отговаря само до размера на активите в нея. Съдът е посочил и известната му практика на Върховния касационен съд в обратен смисъл - определение № 180/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 3644/2019г. на ВКС, I г.о., но е приел, че даденото разрешение е неприложимо за настоящия казус, в който няма данни наследството да е обременено със значителни пасиви. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., счита, че такива липсват. Въпросът дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и дали този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК действително е определящ за изхода на производството. Същият е разрешен с горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2021г. на ОСГК, постановено на 23.01.2024г. Приетият отговор на въпроса е следния: Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тъй като обжалваният акт съответства на разрешението в тълкувателния акт, то не следва да се допуска касационно обжалване. Видно от данните за рождената дата на жалбоподателката, тя е навършила пълнолетие на 21.07.2023г., след постановяване на обжалваното определение. Предвид изложеното в мотивите на Тълкувателното решение, то понастоящем Ж. Ю. Д. може да направи самостоятелно изявление дали приема или се отказва от наследството на своя баща Ю. Е. Д. и да поиска вписването му. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.