Определение № 3196 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 405/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк“ АД, подадена чрез адв. Д., против определение № 2789/08.11.2023г. по в.гр.д. № 1981/2022г. на САС, ГО, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за допълване/изменение на постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 1069/05.08.2023г. - да бъде осъдена М. К. да плати на „Инвестбанк“ АД разноските за въззивното производство, съобразно диспозитива на въззивния акт. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата М. З. К., оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. Жалбата е неоснователна по следните съображения: СГС е бил сезиран с искова молба от Д. М. П. и М. З. К., с която против „Инвестбанк“ АД е предявен иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД да се обяви за окончателен, сключеният на 02.04.2019г. между „Инвестбанк“ АД и Д. П. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. С решение № 261589/03.12.2020г. по гр.д.№ 5626/2020г. СГС е намерил иска на Д. П. за основателен и го е уважил; искът на К. е счетен за недопустим, оставен е без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Решението на СГС е обжалвано от ответника „Инвестбанк“ АД в частта, с която е уважен конститутивния иск. С обща въззивна жалба ищците К. и П. са обжалвали решението на СГС в частта, с която е оставен без разглеждане иска на К. и е прекратено производството в тази част. С въззивното решение № 477/ 14.04.2023г. по в.гр.д.№ 1981/2022г. САС е отменил решението на СГС и вместо това е отхвърлил предявения от П. против „Инвестбанк“ АД иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. С оглед изхода на спора във въззивното производство, САС е осъдил П. да плати на „Инвестбанк“ АД разноските за адв.възнаграждение в двете съдебни инстанции в общ размер 30 064 лева (от които 15 232,83 лева за въззивното производство). По искане на „Инвестбанк“ АД решението на САС е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1069/05.08.2023г., в което е посочено, че във втория диспозитив на решението № 477/17.04.2023г. на САС вместо сумата 60 168, 40 лева да се чете 601 684 лева; оставена е без разглеждане частната жалба на Д. П. срещу прекратителния диспозитив на решението № 261589/2020г. на СГС; оставена е без уважение частната жалба на М. К. срещу прекратителния диспозитив на решението на СГС. С молба по чл.248 ГПК „Инвестбанк“ АД е поискала от САС да „измени/допълни постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение и да осъди К. да плати на банката „разноските за въззивното производство, съобразно диспозитива на съдебния акт“. За да остави без уважение молбата, САС е приел, че поведението на насрещната страна не е обуславящо спрямо разгърнатото производство и не следва да се прилага превантивно санкционната разпоредба на чл. 78, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението е правилно като краен резултат. В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само ако е установено, че такива са поискани и съответно са били направени. В изготвената от адв. Д. възззивна жалба против решението на СГС в частта, с която искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е уважен, изрично е заявено искане в случай, че жалбата не бъде уважена, съдът да се произнесе по отношение на претендираните разноски, имайки предвид прекратеното по отношение на ищцата К. производство. В изготвения от адв.Д. отговор на въззивната жалба на ищците против прекратителната част на решението на СГС не е поискано присъждане на разноски в полза на банката за защитата по жалбата на насрещната страна. В съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в САС, адв. Д. е поискала присъждане на разноски за въззивното производство, представила е доказателства за плащането им и списък по чл.80 ГПК на разноските в общ размер 15 232,83 лева, от които 14 832 лева за адв. възнаграждение с начислен ДДС и 400,83 лева за държавна такса. С постановеното от САС решение жалбата на дружеството е уважена и искането за присъждане на сторените разноски във въззивното производство е уважено изцяло. При така установените факти, разноски на банката за защита срещу въззивната жалба на ищците не се дължат. На първо място искането за присъждане на такива разноски е направено под условие, а същото не се е сбъднало. На следващо място липсват доказателства за сторени разноски извън поисканите от адв. Д. и уважени от съда. Предвид изложеното молбата на ответното дружество по чл.248 ГПК е неоснователна и правилно е оставена без уважение от САС. Това налага потвърждаване на атакуваното определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение