Определение № 10610 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8998/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на инж. С. Торолова - областен управител на Софийска област - председател на асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД – София, против Определение № 18046 от 12.05.2026 г. на Административен съд - София - град - ІІІ отделение, 75 състав. Твърди се в жалбата, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод, като неправилно е приел липсата на правен интерес на Асоциацията по ВиК на обособена територия, като е определил недопустимост на жалбата, без да съобрази характера и правните последици на оспореното Решение № Ж-216/12.03.2026 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране - КЕВР. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от АССГ. Ответната страна по частната жалба – председателят на КЕВР, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на така подадената жалба и правилност на оспореното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на областния управител на Софийска област в качеството му на председател на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – София, срещу Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, издадено по жалби с вх. № В-11Т-00-16 от 19.09.2025 г., 24.09.2025 г., 20.10.2025 г., 03.12.2025 г., 09.12.2025 г., 30.12.2025 г. и 13.01.2026 г., от Т. Ц. П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София, с които е изразено несъгласие с формирано задължение в размер на 6506,50 лв. по партида № 16310396 за имот с адрес: гр. Златица, [улица]. С т. 1 от обжалваното Решение № Ж-216 от 12.03.2026 г. Комисията, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката и чл. 27, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 31, ал. 4 от АПК, е прекратила образуваното пред нея производство, поради недопустимост, приемайки, че жалбите на Т. П. не попадат в предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и КЕВР няма компетентност да ги разгледа. С т. 2 от дизпозитива на същия акт Комисията е разпоредила решението, ведно с копие на преписката, да се изпрати на областния управител на Софийска област и председател на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД – София, във връзка с правомощията му по чл. 198в, ал. 5, т. 6 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 42, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация (ПОДАВК) - за упражняване на контрол на дейността на ВиК оператора. С молба от 04.05.2026 г. жалбоподателят - областен управител на Софийска област и председател на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД – София, е уточнил, че обжалва Решение № Ж-216 от 12.03.2026 г. в неговата цялост и претендира отмяната му, като поддържа доводите за неправилно прехвърлена му от КЕВР компетентност за разглеждане на спора между потребителя и ВиК оператора. За да достигне до извода, че подадената пред него жалба е недопустима, Административен съд – София – град е приел, че жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация да оспори решението на КЕВР. Съдът е съобразил нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК според която, право да оспорват административни актове имат лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, както и лицата, за които актовете пораждат задължения за адресатите. Наличието на правен интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване, за която съдът следи служебно. АССГ е приел за недостатъчно наличието единствено на несъгласие с изложените в административния акт правни изводи или абстрактен интерес от правилното приложение на закона. Ето защо правилно и законосъобразно в оспореното определение е възприето, че т. 1 от Решение № Ж-216 от 12.03.2026 г. на КЕВР, не поражда преки правни последици за областния управител и председател на асоциацията по ВиК. С акта не се създават за него задължения, нито се засягат /нарушават или застрашават/ негови права, свободи или законни интереси. По отношение на т. 2 от оспорения акт с което КЕВР е разпоредила решението, ведно с копие на преписката, да се изпрати на областния управител на Софийска област и председател на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД – София, във връзка с правомощията му по чл. 198в, ал. 5, т. 6 ЗВ и чл. 42, ал. 1 от ПОДАВК - за упражняване на контрол на дейността на ВиК оператора. Именно за осъществяване на тези правомощия КЕВР е изпратила преписката на жалбоподателя, а не за разрешаване на правния спор, по който Комисията се е десезирала. С тези мотиви и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно и следва да се остави в сила. В конкретния случай не е налице правен интерес за жалбоподателя от оспорване на Решение № Ж-216 от 12.03.2026 г. на КЕВР, т.к. същото не поражда негативни правни последици за него. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. Посочените разпоредби определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие – обжалваният акт да засяга лицето. Граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби води до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В административния процес правото на жалба зависи от въздействието, което административният акт оказва върху правната сфера на лицата. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които акта поражда за оспорващия, респективно към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за него. На преценка подлежи налице ли е негативен правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект спрямо конкретен субект. В случая нито една от тези предпоставки не е налице. Не може да бъде възприето за основателно направеното от жалбоподателя възражение, че с оспореното решение на КЕВР се засяга неговата правна сфера, доколкото се ангажира упражняването на функции извън нормативно определената на Асоциацията по ВиК. Тук следва да се посочи, че именно във връзка със законово делегираните функции на Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД – София и за упражняване на правомощията му по чл. 198в, ал. 5, т. 6 ЗВ и чл. 42, ал. 1 от ПОДАВК - за упражняване на контрол на дейността на ВиК оператора, решението му е било изпратено, а не за разрешаване на правен спор между Т. Ц. П. и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София. Като е прекратил делото поради липса на годен предмет и липса на правен интерес, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника - КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ в в размер на 51, 13 евро, доколкото делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,