Определение № 1297 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 494/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решение от 06.01.2011г. по гр.д.№ 1876/2010г. на Градски съд С., в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, ал.1 т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят - Прокуратурата на РБ, поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът Р. С. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението от 23.12.2009г., по гр. дело № 22227/2009г. по описа на Софийския районен съд, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Р. С. сумата 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и лихви от 14.03.2008г. Установено е по делото, че е образувано наказателно производство през март 2003г. С присъда от 27.02.2008г. по НОХД №909/2007г. на РС София е оправдан по обвинение по чл.157, ал.1 НК- за това да е осъществил насилствени действия с цел полово удовлетворение с лице от същия пол през март 2006г. Съдът е приел, че наказателното преследване засилило съществуващото психично заболяване - биполярно афективно разстройство и е бил хоспитализиран на два пъти по време на наказателно преследване, като е бил задържан и под стража от27.06.2006г. до 28.06.2006г. Преценявайки всички обстоятелства съдът по справедливост е определил обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди в размер на присъдената сума. В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, Прокуратурата на РБ, поддържа че с обжалваното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно критериите при определяне обезщетението по „справедливост” за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- т.3 и 11 ТР№3/2004г. на ОСГК и ОСТК на ВКС – т.11 и ПП на ВС №4/23.12.1968г.-т.11. и т.19 ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС. Представя решение от 26.01.2010г. по гр.д.№1609/2008г. на ВКС, в което е определен по-нисък размер на обезщетение, решение от 03.02.2009г. по гр.д.№816/2008г. на ВКС, в което е определен по-висок размер, и решение на Софийски градски съд, без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да бъде съобразявано при преценка допустимостта на касационното обжалване. С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС. Това тълкуване не се налага да бъде променено, поради което въпросът не е от значение за точното приложение на закожна и развитието на правото. Предвид изложените съображения, съдът