Определение № 126 от 11.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3195/2016 г.

Производството е по чл. 282,ал.5 ГПК. Подадена е молба вх. № 3103/20.03.2017 г. от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. П.З., с която е поискано да бъде върнато внесеното от молителя обезпечение за спиране изпълнението на решението на Благоевградския окръжен съд по в.гр.дело № 715/2015 г. в размер на сумата 3072 лв. Ответницата по молбата М. Й., чрез адв. А. М. в писмен отговор е изразила становище за основателност на молбата. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената молба следва да се уважи по следните съображения: Производството по гр.дело № 3195/2016 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение е образувано по подадена касационна жалба от ответника [фирма] Е.-Б., чрез адв. П. З., срещу решение № 954 от 17.02.2016г., постановено по в. гр. д. № 715/2015г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5272/06.07.2015г., постановено по гр. дело № 891/2015г. на Благоевградския районен съд, в частта, с която е признато за незаконно, наложеното със заповед № ЛС-01-84/05.03.2015г. на управителя на [фирма]-Б., уволнение и заповедта е отменена; ищцата М. С. Й. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-счетоводител“ при ответника и [фирма]-Б. е осъдено да й заплати сумата от 3072,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа от 05.03.2015г. до 06.07.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2015г. до окончателното й изплащане. По подадена молба от жалбоподателя с определение № 229/09.05.2016 г. по ч.гр.дело № 1963/2016 г. на ВКС, IV г.о. е спряно изпълнението на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 954/17.02.2016 г. по в.гр.дело № 715/2015 г. в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на М. С. Й. сумата 3 072 лв. обезщетение за оставане без работа на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. С посоченото определение е прието, че жалбоподателят [фирма] [населено място] е внесъл с вносна бележка от 21.04.2016 г. по специална сметка на ВКС сумата 3 072 лв., представляваща надлежно обезпечение. С определение № 123/02.02.2017 г. по гр.дело № 3195/2016 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 954/17.02.2016 г., постановено по в.гр.дело № 715/2015 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1074/18.03.2016 г., подадена от ответника [фирма], [населено място], чрез адв. П.З.. Видно от приложените към молбата преводни нареждания от 22.02.2017 г. по сметка на ищцата М. С. Й. в Общинска банка” АД от молителя-жалбоподател са преведени сумите – 565.13 лв. лихва за период от време 04.05.2015 г. до 22.02.2017 г., сумата 880 лв. разноски по гр.дело № 891/2015 г. на Районен съд гр. Благоевград и разноски по гр.дело № 3195/2016 г. на ВКС, както и сумата 3 072 лв. обезщетение. Като взема предвид посочените факти съдът намира, че внесеното обезпечение – сумата 3072 лв. от молителя следва да се върне. Както се отбеляза сумата ответникът-жалбоподател е внесъл с вносна бележка от 21.04.2016 г. по сметка на ВКС. Молбата за освобождаване на обезпечението следва да се уважи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение