Определение № 1699 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, подадена чрез пълномощника му гл. юрк. Георгиев, против Определение №39666/27.11.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по адм. д. №12467/2025 г., с което е спряно допуснатото по силата на чл. 221, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) предварително изпълнение на издадено от него решение № РТД – 3000-1464/30.10.2025 г./32-333837/30.10.2025 г. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – "Метал Груп Елит 2006" ЕООД, ЕИК 201807689 със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника му адв. Манчева по съображения, изложени в писмен отговор от 28.01.2026 г. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 вр. ал. 4 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна поради следното: С оспореното определение АССГ спира предварителното изпълнение на Решение №РТД – 3000-1464/30.10.2025 г./32-333837/30.10.2025 г. на директора на ТД Митница Пловдив, като обосновава извод, че то би могло да причини на оспорващия значителни вреди според изискването на чл. 166, ал. 2 АПК, изразяващи се в невъзможност дружеството да осъществява търговска дейност, което би довело до затруднение за погасяване на други публични задължения, включително за срочно заплащане на кредити и заплати на назначените по постоянни трудови договори 40 работници. Така постановеното определение е правилно. Тъй като ЗМ не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, приложима е общата норма на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, съгласно която, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и това да е в резултат на новонастъпили факти. За да бъде уважено искането, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Частният жалбоподател неоснователно твърди, че от дружеството не са представени доказателства в изпълнение на изискването на чл. 166, ал. 2 АПК обосноваващи извод за вероятност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди от изпълнението на административния акт. В съответствие с представените доказателства към искането, подробно обосновани и правилни са изводите на АССГ, че предварителното изпълнение на акта, с който в тежест на "Метал Груп Елит 2006" ЕООД са установени публични вземания в голям размер, ще причини на дружеството значителни и трудно поправими вреди. Влошеното финансово състояние на адресата на акта и задълженията на същия към контрагенти, за заплати и осигуровки на 40 бр. служители по постоянни трудови договори и евентуална предсрочна изискуемост на банкови кредити в големи размери представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК. Установява се от представените по делото счетоводни документи, в т. ч. Баланс и Отчет за приходите и разходите, че дружеството не разполага със свободни активи, които без да засягат дейността му и съществуването му като правен субект, биха могли да послужат за обезпечаване на принудителното изпълнение на задълженията за мито, ДДС и лихви по митническото решение. Правилен е изводът на административния съд, че обществения интерес ще е по – добре защитен, ако "Метал Груп Елит 2006" ЕООД продължи да осъществява дейността си, отколкото ако чрез предварителното изпълнение на митническото решение бъде предизвикано преустановяване на дейността му и неговата несъстоятелност, което несъмнено би представлявало значителна и трудно поправима вреда не само за адресата на акта, но и за трети лица. Целта на допуснатото по силата на специалния ЗМ предварително изпълнение е да защити важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния, а в случая оспорващият е установил наличието на защитим частен интерес, противопоставим на защитения от закона обществен такъв. В тази връзка следва да се съобразят мотивите на ТР № 5 от 8.09.2009 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСК на ВАС, в което е прието, че, когато съдът е сезиран с искане за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на административен акт, следва да бъде съобразен общия принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 от АПК, а именно принципът на съразмерност, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Като е обосновал извод за наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорения пред него административен акт, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В същия смисъл при идентичност на страните и на установените факти по спора е и постановено от друг състав на Върховния административен съд Определение № 12991/16.12.2025 г. по адм. дело № 12044/2025 г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение