Определение № 7044 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. чл. 167, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. Х. Д. от гр. Варна, против определение № 3740 от 25.03.2026 г. по адм. д. № 879/2026 г. на Административен съд Варна, с която е оставено без уважение искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ОР-2/17.03.2026г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/, с която Д. е временно отстранена от длъжността директор на ОД на БАБХ-Варна, на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Навеждат се доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити оплаквания в частната жалба иска отмяна на определението като незаконосъобразно и спиране изпълнението на заповедта. Не претендира присъждане на разноски. Ответната страна – Изпълнителния директор на БАБХ, в представен по делото отговор, чрез процесуален представител гл. юрк. Радева оспорва частната жалба и иска оставяне в сила на определението като правилно. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение № 3740 от 25.03.2026 г. по адм. д. № 879/2026 г. на Административен съд Варна, е оставено без уважението искането на З. Д. за спиране на предварителното изпълнение на сочената по-горе заповед за отстраняването й от работа. За да се произнесе по искането, съдът е взел предвид, че в случая предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на законова норма - чл. 124, ал. 2 от Закона за държавния служител, поради което приложение намират разпоредбите на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК. От изложеното в искането, съдът е приел, че не са посочени нови факти и обстоятелства и не са представените по делото доказателства в подкрепа на искането. На следващо място е счел, че жалбоподателката не сочи какви вреди би й причинило предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона, за да се извърши преценка дали същите са значителни или трудно поправими. Определението е правилно. Предмет на жалбата на Д. пред АС-Варна е искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на сочената по-горе заповед на изп. Директор на БАБХ, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. З. Д., временно е отстранена от длъжността -директор на ОД на ОДБХ -Варна до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство-- №2 /2026 година. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че, тази заповед попада в обхвата на чл. 124, ал. 2 от ЗДСл. по силата на която предварително изпълнение на административен акт е допуснато по силата на закона, поради което приложение намира редът за спирането й по чл. 166, ал. 4 и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК са посочени материалноправните предпоставки, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, а именно, когато изпълнението може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона. В случая, законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта, като е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, предвид образуваното дисциплинарно производство срещу служителя. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. Правилни са изводите на АС - Варна, че в тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди - значителни или трудно поправими, произтичащи от изпълнението на акта, предвид правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, което в случая не е налице. На следващо място по делото няма ангажирани доказателства, установяващи настъпването на нови обстоятелства, установяващи значителни или трудно поправи вреди за оспорващия. С постановяване на предварително изпълнение на заповедта за отстраняване от длъжност, с оглед приложимостта на чл. 124, ал. 2 от ЗДСл., е въведена от законодателя презумпция за наличието на особено важни държавни и обществени интереси. Именно необходимостта от защита на тези интереси са съответните материалноправни предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. Отстраняването от длъжност има за цел дисциплинарното производство да протече при условия на обективност, на която цел евентуалното спиране би противоречало. Правилна е преценката на съдът в случая, че искането за отмяна на допуснатото изрично от органа предварително изпълнение на заповедта, предполага особено важен интерес за жалбоподателката, който съпоставен с държавни и обществен интерес да обоснове превес на този на жалбоподателя. Нито пред първоинстанционния съд, нито в частната си жалба Д. не е посочила и обосновала такъв конкретен интерес или права, които да са засегнати повече от необходимото за целта на наложеното предварително изпълнение и правилно е прието от АС - Варна, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. При липсата на материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, изводът на първоинстанционният съд е законосъобразен, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски, а ответната страна не претендира такива. На основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение