Решение № 6074 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2016 г.

Решение № 6074 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 182/29.01.2016 г. на Административен съд П. /АСП/ по адм. д. № 559 по описа за 2015 г., в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-24-1401911-091-01/17.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 91/05.02.2015 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - П., в частта му, с която на В. З. Н. - ЕТ "В. Н. - Флора" са били установени следните публични задължения: ДОО за 2011 г. за размера над 370,36 лева и съответните лихви, ДОО за 2012 г. за размера над 69,83 лева и съответните лихви, ДЗПО-УПФ за 2011 г. за размера над 144,67 лева и съответните лихви; ДЗПО-УПФ за 2012 г. за размера над 27,27 лева и съответните лихви, както и изцяло за установените допълнителни вноски ЗО за 2011 г. в размер на 851,98 лева и прилежащи лихви в размер на 221,61 лева и вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 702,87 лв. и прилежащи лихви в размер на 110,76 лева. В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила. Касаторът изтъква касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК -необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа, че е допустимо да бъдат установени по реда на чл. 124а ДОПК задължения за осигурителни вноски за периоди, предшестващи влизането в сила на нормата. Изтъква, че за възникването на задължения за ЗО не е необходимо да бъде установявано, че доходите на лицето са именно от трудова дейност. Поради това моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, а РА - съответно потвърден. Претендира разноски. Ответникът по касация - В. З. Н. - ЕТ "В. Н. - Флора" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съд прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, е частично основателна. С РА по особения ред, регламентиран в чл. 122 и следващите от ДОПК, са определени задължения за довнасяне, включително данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. и съответни лихви, както и задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице, вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващо се лице и вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периода 2011 г. -2012 г. и съответните лихви. Според органа по приходите са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При съпоставка между доходите на ревизираното лице и извършените от нея разходи е установено превишение на разходите над приходната част на паричния поток, но на месечна основа. В хода на съдебното производство е изслушано, неоспорено и кредитирано от съда заключение на съдебно-икономическа експертиза, която е преизчислила данъчните основи за съответните данъчни и здравноосигурителни задължения, след формиране финансов поток на годишна база. Тези изчисления са залегнали в съдебното решение. По отношение на осигурителните вноски за периода до 14.02.2011 г. е счетено, че е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което и в тази част РА е отменен. По отношение на вноските за ЗО съдът е приел, че не е налице доход от трудова дейност, поради което няма основание за определяне на нов размер на тези вноски и РА също е съответно отменен. По отношение на останалите задължения е извършено преизчисление на годишна база. Решението е частично правилно. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай ревизионният акт почива на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Органите по приходите обосновават посочените основания с несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. Основанието за провеждане на ревизията по особения ред не е спорно в настоящото производство, доколкото решението е влязло в сила по отношение на определените допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ - в тази част нито ОДОП, нито ревизираното лице са подали касационна жалба. В този смисъл страните не са оспорили и възприетото от съда правилно принципно разбиране, че облагането и съответно определянето на данъчни и осигурителни задължения е следвало да бъде извършено на годишна база. Неоснователни са касационните доводи във връзка с приложението на чл. 124а ДОПК. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е ТР № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. П. това правилно съдът е отменил РА в частта за осигурителните вноски за период до 15.02.2011 г. В касационната жалба не се съдържат никакви доводи срещу правилното изчисление на размера на дължимите осигурителни вноски за останалата част от спорния период и съдът не констатира нарушения на материалния закон в тази част на решението. Решението е неправилно в частта, в която РА е изцяло отменен за ЗО за периода 15.02.2011 - 31.12.2012 г. Чл. 124а ДОПК регламентира приложимост на разпоредбите на чл. 122 - 124 от кодекса и за установяване на задължителни осигурителни вноски. В случая не се спори относно наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи/доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период, тъй като направените от него разходи през годината превишават получените доходи, което е прието за законосъобразно и от съда и решението, в тази част е влязло в сила. Съгласно чл. 122, ал. 4 ДОПК в този случай органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който е установено обстоятелството, а чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от кодекса установява оборима презумпция, според която се приема, че до доказване на противното са налице подлежащи на облагане с данъци печалба или доход, които не са декларирани, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи/доходи, получени от него или направените разходи от лицето и свързаните с него лица явно и съществено надвишават размера на декларираните и получени средства. Вярно е, че по аргумент на чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 ДР КСО осъществяването на трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за осигуряване, т. е. не всички подлежащи на деклариране доходи имат характер на осигурителни такива. Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване, е определен в чл. 4 и 4а КСО. Спорът е за това върху коя от страните пада доказателствената тежест за доказване на обстоятелството дали недекларираният доход е получен във връзка с осъществявана от лицето трудова дейност. Когато данъчната основа се определя по особения ред на чл. 122 и следващи ДОПК, приложим тогава, когато се докаже наличието на някое от изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства, свързани с обективна или субективна причина, поради която основата за облагане не може да се определи на базата на необходимите за това документи, презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК относно наличието на подлежащ на облагане с данъци доход или печалба следва да се прилага и по отношение на наличието на осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, с оглед препращането в чл. 124а от кодекса и към тази правна норма, т. е. оборването на презумпцията е в тежест на лицето. Безспорно оборването на установената в закона презумпция в чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК е в тежест на ревизираното лице. т. е. тя е следвало да докаже, че е разполагала с необходимите й парични средства, с които е извършила констатираните разходи или заедно със съпруга й са разполагали с тези средства. Такива доказателства, видно от мотивите на решението не са били представени. Оборването на презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК чрез доказване наличието на парични средства и техния произход би довело и до разрешаването на въпроса за това дали тези средства са от трудова дейност или не. Липсата на доказателства за наличието на средствата, което води до извод за недекларирани доходи по силата на чл. 123 ДОПК, води и до извод за това, че не е оборена презумпцията по отношение на произхода на средствата като такива от трудова дейност. По изложените съображения решението в тази част следва да бъде отменено, а делото в тази част - върнато за ново разглеждане за определяне размера на дължимите вноски за ЗО, съобразно приетото експертно заключение и влязлата в сила част от решението. Разноските във връзка с отменената част на съдебното решение, в което спорът се връща за ново разглеждане, следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Присъдените с първоинстанционното решение разноски са по-малко от дължимите, във връзка с което не е поискано изменение, нито е постъпила касационна жалба, поради което в тази част решението се оставя в сила. Предвид изхода от спора пред касационната инстанция на ответника по касация се дължи съразмерно адвокатско възнаграждение в размер на 187 лв.