Определение № 320 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на С. К. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 359 от 19 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 357 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2014 г. В молбата се заявява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК с твърдения за неоснователно оставено без разглеждане възражение на молителя и за невярно заключение на вещо лице. Представят се възражение от молителя, съобщение от частен съдебен изпълнител, две заключения на съдебно-техническа експертиза по гр.д. № 708 по описа на районния съд в гр. Перник за 2002 г. и решение на районния съд по същото дело. При проверка допустимостта на молбата по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу която с влязлото в сила решение на въззивния съд е потвърдено първоинстанционно решение за признаване за установено, че дължи на [фирма] суми за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, лихва за забава и законна лихва върху главницата. Молбата е подадена в срок. Изпълнени са изискванията на закона за разглеждане на делото от ВКС в открито съдебно заседание. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение