Решение № 9770 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2026 г.

Производството е по реда на чл. 225 вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на З. Г. З., гр. Чепеларе, [улица], чрез адв. М. Сейменска, срещу Решение № 222/18.02.2026 г., постановено по адм. д. № 4/2026 г. на Административен съд (АС) – Смолян, с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден при обжалването му по административен ред с Решение № 47 от 30.01.2020 г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Пловдив в частта за установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. в размер на 1 038,47 лв. и лихви 161,84 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на АС Смолян да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност, игнориране на декларираните от З. доходи за данъчен период 2016 г. в размер на 30 271,80 лв., както и на заключението на ССчЕ. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго такова за отмяна на РА и присъждане на деловодните разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК. Касаторката заявява недоволство и от Определение №348/18.03.2026 г. на АС Смолян по адм. д. № 4/2026 г., с което е отхвърлено искането й за изменение на решението в частта за разноските с довод, че въпреки постановената с Решение № 827/11.07.2025 г. по адм. д. № 87/2020 г. отмяна на РА в частта му, установяваща задължения за данъци и осигурителни вноски за периоди в обхвата на 2014 г., 2015 г. и 2016 г., първостепенният съд не се е произнесъл по искането й за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Ответникът по касационната и по частната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез юрк. Калева, в писмено становище по съществото на спора излага доводи за неоснователността на първата и претендира разноски за тази инстанция. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените от касатора доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната и частната жалби са допустими като своевременно подадени от надлежна страна срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове, неблагоприятни за нея. По жалбата на настоящата касаторка срещу РА № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г., с който в нейна тежест са установени задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за данъчни периода в обхвата на календарните 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., е постановено Решение № 827/11.07.2025 г. по адм. д. № 87/2020 г., с което е постановена отмяната на РА. То е обжалвано от директора на дирекция ОДОП Пловдив в частта, отменяща РА в частта на установения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 1038,47 лв. главница и 161,84 лв. лихви за данъчен период 2017 г. и в тази част е отменено с Решение № № 94/ 06.01.2026 г. по адм. дело № 10659/2025 г. на ВАС поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – пропуск на инстанцията по същество да мотивира извода си за незаконосъобразност на РА за сочения данъчен период. Обжалваното от З. решение е постановено в производството по чл. 226 АПК. Съдът е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Мотивирана е валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Подробно е мотивирано заключението му, че при ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. АС - Смолян е възприел извода на приходната администрация за доказаност на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи; превишение на направените от ревизираното лице, разходи над доказаните приходи/доходи), обуславящи възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс при констатации, че ревизираната е получавала системно суми от продажби на стоки (облекло) чрез пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, които не декларирала в пълнота. Акцентирано е върху пропуска й да представи първични счетоводни документи за придобиване на стоките, за разходите за куриерски услуги, за обработване на покупките и продажбите и за предлагане на облеклата в интернет. Разгледани са установените от ревизиращите приходи и разходи на ревизираната, онагледени в хронологична таблица и е споделена тезата, че превишението през 2017 г. на разходите спрямо приходите й е 10 384,74 лв., обуславящо спорното данъчно задължение. Решението е правилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на инстанцията по същество, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК презумпцията за достоверност на фактическите констатации в РА е обусловена от доказването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Необходимо и достатъчно за обосноваване на провеждането на ревизията по особения ред е осъществяването и на едно относимо към установяването на публичните задължения обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, за да се определи основата за облагане с данъци, респ. осигурителният доход, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Декларацията по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, която задължените лица подават за придобитите през годината доходи, облагани с данък върху общата годишна данъчна основа, е от категорията на декларациите по чл. 105 ЗДДФЛ, доколкото с нея те сами изчисляват основата и дължимия данък. Тези декларации са изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Значението на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ определя пропуска на задълженото лице да включи в подадената декларация всички свои доходи като форма на укриване на доходи, което е въведено с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК основание за провеждане на ревизията по особения ред. Методът на органите по приходите при съставянето на РД следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят имущественото състояние на ДЗЛ. По таблицата в РД за спорния период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода (втора колона) и в края му (пета колона); постъпленията (трета колона) и разходите (четвърта колона). Проверката за имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. С аргумент от чл. 15 ЗДДФЛ укритият доход, респ. имуществените несъответствия, с които се обвързва презумпцията за получаването му, се установява за данъчната година, която съответства на календарната. Динамиката на имущественото състояние на данъчно задълженото лице, чието участие в гражданския оборот няма как да съвпадне с началото на данъчната година, прави дължимо изследването на наличното имущество към началото на първия период в обхвата на ревизията и промените в него към края на всеки от ревизираните данъчни периоди с отчитане на направените разходи и получените доходи и на всички получени средства. Първостепенният съд с право е ценил данните, предоставени от пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, в съвкупност с писмените обяснения на третите лица, свидетелстващи за системно извършвани от З. продажби на стоки (спортно облекло). Възприел е заключението на ССчЕ като даващо алтернативен вариант на паричния поток, включващ в приходна част суми, постъпили по банковите сметки на З., но без твърдения и доказателства за произхода на средствата. В тежест на ревизираната е било да установи произхода на сумите, внасяни по банковите й сметки, така и за основанието за извършените плащания. Такива доказателства не са посочени нито при ревизията, нито при съдебното оспорване на РА в двете първоинстанционни производства. Заключението на СПЕ, че върху 59 броя разписки за доставка на пощенски пратки и разходни касови ордери, представени от „Еконт Експрес“ ООД, подписите и ръкописният текст не са изпълнени от ревизираната, не дискредитира доказателствената сила на банковите извлечения, информацията от кредитните институции, извършените плащания към доставчици, погасяването на кредити, установяващи несъответствие между приходите и разходите на З. за спорния период. Неоснователен е касационният довод, че в началното салдо за 2017 г. е следвало да бъде включена сумата 30 271,80 лв. по годишната данъчна декларация за 2016 г. Фактът на деклариране на доходи през предходен данъчен период не установява наличие на съответстващи парични средства към началото на следващия при данните за присъщи извършените разходи за дейността, лично потребление и други плащания. З. не е посочила доказателства какъв размер от декларираните за 2016 г. доходи е останал наличен към 01.01.2017 г. Изложеното обуславя правилност на извода, че ревизираната не е оборила презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Не са представени доказателства за източник на средствата, с които са извършени разходите, нито доказателства, които да опровергаят констатациите относно установеното превишение на разходите над доходите. По изложените съображения настоящият състав приема, че решението не е засегнато от наведените в жалбата отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба на З. срещу Определение № 348/18.03.2026 г. на АС Смолян по адм. д. № 4/2026 г., с което е отхвърлено искането й за изменение на решението в частта за разноските. Производството по чл. 226 АПК е с обхват РА в частта на установения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 1038,47 лв. главница и 161,84 лв. лихви за данъчен период 2017 г. и при отхвърляне на оспорването разноски на касаторката не се следват. Настоящият съдебен състав констатира, че по искането на З. за изменение на Решение № 827/11.07.2025 г. по адм. д. № 87/2020 г. на АС – Смолян в частта за разноските (вх. № 1443/15.07.2025 г., л. 1886 цитираното първоинстанционно дело), е постановено Разпореждане № 1218/20.10.2025 г. за изпращането му на Върховния административен съд по компетентност. Независимо от това то не се съдържа в кориците на адм. д. № 5166/2026 г. на ВАС и по него липсва произнасяне. Изложеното обуславя връщане на същото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само администрацията, на която се следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение