Определение № 4183 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3036/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от Н. И. М., чрез адв. М. Ш., срещу определение № 951 от 15.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2176/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 2694 от 30.10.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като при уважаване претенциите на жалбоподателя същият има право да му бъде присъден пълният размер на направените разноски. Фактическата обстановка по основния спор е подробно пресъздадена и са изложени съображения относно възприемането й от съда и становището му за това в чия тежест следва да бъдат сторените за производството разноски. Ответникът по частната жалба Щ. К. изразява писмено становище за неоснователността й. Ответницата по частната жалба Р. М.-А. в писмено становище сочи, че частната жалба е основателна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Пред СГС е подадена жалба от Н. М. срещу протокол за разпределение на ЧСИ В. М., с който вземането на жалбоподателя е намалено съгласно разпоредбата на чл. 493, т. 1, вр. с чл. 492, ал. 3 ГПК с размера на един задатък. Жалбата е оставена без уважение с решение на СГС, което е обжалвано пред апелативния съд. Последният е отменил решението и е променил извършеното разпределение. В законоустановения срок от Н. М. е постъпила молба за допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК, като му бъдат присъдени разноски за производството. Молбата е оставена без уважение с аргумент, че ответниците в производството не са дали повод за завеждането му, от него е имал интерес единствено молителят, поради което разноските следва да останат за негова сметка. Частната жалба е недопустима. Разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК предвижда, че жалбата срещу разпределението, изготвено от ЧСИ, се разглежда от окръжния съд. Според чл. 463, ал. 2 ГПК решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред апелативния съд, а решението на апелативния съд по този спор е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението, с което постановеното решение се допълва в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Доколкото постановеното от апелативния съд решение не подлежи на касационно обжалване, същото се отнася и за определението за разноските, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Дадените от въззивният съд погрешни указания за обжалваемост на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Поради изложеното частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,