Определение № 1671 от 09.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 939/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба по чл.248, ал.1 ГПК на И. В. Й., касатор, с искане за изменение на определение № 254 от 28.01.2026 г. по т.д. № 939/2025г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта за разноските. Молителят иска да се отмени, евентуално намалени размера на присъдените в полза на ответника по касацията разноски за адвокатско възнаграждение от 3720 лева на не повече от 1200 лева. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, но същевременно се излагат съображение относно размерите на адвокатските възнаграждение, заложени в Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАС. Сочи, че по делото липсват доказателства за реално заплатен адвокатски хонорара на адв. М., който е депозирал отговора на касационната жалба. Същевременно се поддържа, че за присъдените в полза на адв. М. Г. разноски за адвокатски хонорар също няма приложени доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар и учредена представителна власт. Твърди се, че е отчетен само имуществения интерес по делото, а не действително извършените процесуални действия от представителя на ответника, като се накърняват финансовите интереси на пострадалия, доколкото искът е за репариране на неимуществени вреди. Насрещната страна, ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК[ЕИК], счита молбата по чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна. Излага становище, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като е взел предвид трудността и характера на делото, както и извършените процесуални действия. Позовава се на представените по делото договори за правна защита и съдействие, които доказвали плащането на адвокатското възнаграждение. Счита, че определението в тази част е постановено в съответствие с практиката на ВКС, като цитира съответната съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата с вх.№ 2161/03.02.2026г. е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирано лице, но е неоснователна. С постановено по настоящото дело определение № 254 от 28.01.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 7/08.01.2025г. по в.гр.д.№ 565/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, в която е потвърдено решение № 241/15.07.2024г. по т.д. № 348/2023г. на Окръжен съд - Стара Загора за отхвърляне на иска по чл.432 КЗ на И. В. Й. срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил Опел „Корса“, с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден И. В. Й. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 3720 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по касацията ЗД „БУЛ ИНС" АД е представил договор за правна защита и съдействие № 7243 от 07.04.2025г., съгласно който дружеството е договорило с адв. М. Г. оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в: образуване, защита и процесуално представителство пред ВКС по дело № 656/24 на АС - Пловдив. Договореното възнаграждение е в размер на 3720 лева, което а заплатено авансово изцяло в брой в съответствие с указанията, дадени в т.1 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Депозираният от ответника отговор на касационната жалба е подписан от адв. С. М., въз основа на преупълномощаване от адв. М. Г., имащ правото да преупълномощава други адвокати от името на ответника, поради което неоснователно е твърдението на молителя, че за извършените от адв. М. процесуални действия не се дължи заплащане на направените от ответника разноски за процесуалното му представителство по делото, осъществено въз основа на преупълномощаването. В случая съдът е определил размера на дължимите разноски въз основа на преценка на реално извършените такива по делото от ответника, като не е прилагал Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАС, която не е задължителна за съдилищата с оглед даденото тълкуване от СЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Не са налице и основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като то е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с отхвърлената част на иска и извършените процесуални действия от ответната страна. Фактът, че не е осъществена същинската фаза на касационното производство е без значение, тъй като при договаряне от ответника на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, това не може да бъде предвидено от страната, поради което не може да се съобразява при определяне на деликтната отговорност за вреди по чл.78 ГПК, нито е от значение за отговорността за разноските, че предмет на делото е иск по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение