Решение № 6407 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2025 г.

Производството е по реда на чл. 178 от Закона за концесиите /ЗК/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмет на Община Хасково, срещу решение № 978/23.10.2025 г. по преписка № КЗК-645/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е отменено Решение с рег. индекс Р-6 # 10 от 15.07.2025 г. на кмета на община Хасково за определяне на концесионер за имот публична общинска собственост, включващ водоем с идентификатор № 38399.50.90, находящ се в землището на с. Конуш, общ. Хасково, обл. Хасково. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното решение на КЗК, тъй като е постановено в противоречие с приложимия материален закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в хода на административното производство са спазени дадените от КЗК в предходно решение указания относно етапа на продължаване на процедурата и поредността на действията, които следва да бъдат осъществени. След като състава на комисията бил законосъобразен, то и действията му били такива. Иска се отмяна на решението на КЗК и потвърждаване решението на концедента. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на търсените за присъждане такива от ответниците. Ответниците – Общински съвет Хасково и „Елинор 2012“ ЕООД не дават становище по жалбата. Ответникът - „Конферо“ ЕООД е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Конферо“ ЕООД срещу Решение с рег. индекс Р-6 # 10 от 15.07.2025 г. на кмета на община Хасково за определяне на концесионер за имот публична общинска собственост, включващ водоем с идентификатор № 38399.50.90, находящ се в землището на с. Конуш, общ. Хасково, обл. Хасково. С оспореното пред съда решение КЗК е приела жалбата за основателна и е отменила оспореното решение. За да се произнесе е приела за установено, че с Решение с рег. индекс Р-6/21.07.2022 г. на кмета на община Хасково е открита процедура за определяне на концесионер за строителство, експлоатация и поддържане на обект – публична общинска собственост, представляващ ВОДОЕМ с идентификатор № 38399.50.90 в с. Конуш, общ. Хасково, обл. Хасково, с площ от 21038 кв. м., стар номер 000090.“. С решението са одобрени обявлението за откриване на процедурата и документацията за концесията. Със Заповед № РД-694/26.07.2022 г., кметът на община Хасково е назначил комисия, състояща се от председател, зам.-председател, и трима членове. Определени са и петима резервни членове. С Решение с рег. индекс Р-10/28.09.2022 г. на кмета на община Хасково за концесионер за обекта е определен „Елинор 2012“ ЕООД. По жалба на „Конферо“ ЕООД срещу решението пред КЗК е образувано производство по преписка № КЗК-699/2022 г., приключило с Решение № 971/01.12.2022 г., С последното е отменено като незаконосъобразно Решение с рег. индекс Р-10/28.09.2022 г. на кмета на община Хасково и преписката е върната на концедента за продължаване на процедурата за възлагане на концесия, при спазване на дадените с решението задължителни указания. КЗК е приела, че концедентът е допуснал процесуално нарушение по процедурата, като е допуснал безразборна подмяна на редовни членове на комисията от резервни такива, без наличие на обективно доказана необходимост, което е съществено нарушение на процедурните правила и води до незаконосъобразност на обжалвания акт за избор на концесионер. Формулиран е извод, че процедурата следва да бъде върната на етап разглеждане и оценка на офертите, при съобразяване с изложените в настоящия акт указания, като комисията трябва да продължи работата си в редовния си състав, освен ако не са налице обективни обстоятелства, препятстващи участието на определените от концедента лица. Със Заповед № РД-644/27.06.2025 г., кметът на община Хасково е изменил Заповед № РД-694/26.07.2022 г., като е променил състава на комисията. Със Заповед № РД-661/03.07.2025 г. е изменена Заповед № РД-644/27.06.2025 г. и Заповед № РД-694/26.07.2022 г., като е променен един член от състава на комисията, поради настаняване на редовния член в болнично заведение. Така определената комисия се е събрала на 03.07.2025 г., като в съставения протокол № 5 е отбелязано, че са осъществени действия по продължаване на работата по разглеждане и оценка на обвързващите предложения на допуснатите участници в процедурата за определяне на концесионер, съгласно указанията на влязло в сила Решение № 971/01.12.2022 г. на КЗК, за обект, включващ водоем с идентификатор № 38399.50.90, находящ се в землището на с. Конуш, общ. Хасково. В протокола е описано, че председателят на комисията е повторил, че и за тримата участници не са установени основания за изключване, поради което се пристъпи към повторно прочитане на предложенията на участниците. Приложените електронни образци на обвързващите предложения били показани на екран пред комисията и участниците и офертите са прочетени на глас от председателя. Прието е, че комисията следва да изготви проект на решение за определяне на класирания на първо място участник за концесионер на обекта. С Решение с рег. индекс Р-6 # 10/15.07.2025 г., кмета на община Хасково е определил за концесионер на обекта „Елинор 2012“ ЕООД. При така установеното от фактическа страна, КЗК е приела, че независимо, че на заседанието, проведено на 03.07.2025 г. са отсъствали трима от редовните членове, комисията е заседавала в законосъобразен състав, тъй като на заседанието на 03.07.2025 г. са присъствали четирима редовни членове – Н. Д., П. К., Х. В. и Х. Н.. Не е присъствал един, тъй като е бил в болничен, и е заместен от резервния член на комисията. За ирелевантни, по отношение законосъобразността на обжалваното решение са приети твърденията, свързани със сроковете на продължаване на процедурата след отмяна на първоначалното решение за избор на концесионер. За основателни са приети възраженията, свързани с неизпълнение на задължението за повторно разглеждане на предложенията на участниците, включително да бъде направена и преценката по чл. 96, ал. 2 от ЗК. След като с влязлото в сила Решение № 971/01.12.2022 г. е било установено, че комисията е заседавала в незаконосъобразен състав на заседанията, отразени в Протокол № 3, действията и решенията на комисията на концедента, отразени в Протокол № 3, останали неизвършени и непотвърдени от законосъобразния състав на органа, към 2025 г. Твърденията на жалбоподателя, касаещи квалификацията и компетентността на членовете на комисията, назначена със Заповед № РД-694/26.07.2022 г. на кмета на община Хасково са приети за недопустими и са оставени без разглеждане, като попадащи извън обхвата на контрола, упражняван от КЗК, по реда на Глава шеста от ЗК. Възраженията на жалбоподателя срещу методиката за оценка, касаели законосъобразността на решението за откриване (включително и одобрената с него методика), поради което в процедура по обжалване на крайния акт на концедента било недопустимо разглеждане на въпроси, касаещи законосъобразността на решението за откриване. Незаконосъобразно в обжалваното пред КЗК решение, като митиви за издаването му били посочен протокол № 3 от 02.09.2022., на комисията, назначена със „Заповед № РД-694/26.07.2022 г., тъй като с влязлото в сила Решение на КЗК с № 971/01.12.2022 г. било установено, че комисията е заседавала в незаконосъобразен състав на заседанията, отразени в този протокол. Действията и решенията на комисията на концедента, отразени в Протокол № 3 останали неизвършени и непотвърдени от законосъобразния състав на органа, към 2025 г., поради което посочването на Протокол № 3 като фактическо основание за издаване на обжалваното решение, рефлектирало и върху крайния акт, обосновавайки отмяната му. Касационната жалба е подадена от участник в производството пред КЗК, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в разписания в закона срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Не се оспорва от страните в производството, че като мотиви за издаване на оспорения пред КЗК акт за определяне на концесионер са посочени обстоятелства, описани в Протоколи № 3 от 02.09.2022 г. и Протокол № 4 от 14.09.2025, г. от заседания на комисията, като за първия от тях е установено с влязло в сила решение, че страда от съществен порок, тъй като обективираните в него действия са извършени от комисия, заседавала в незаконен състав. Част от извършените на 02.09.2022 г. действия на неотговарящата на изискванията на закона комисия, не са извършени от новоопределената от концедента такава при проведеното на 03.07.2025 г. заседание. Липсват данни постъпилите предложения да са проверени за съответствие с условията по чл. 96, ал.2 т.2 от ЗК към момента на провеждане на заседанието на комисията. Съобразно чл. 59 ал.1, т. 1 от ЗК, концесия се възлага, когато се установи, че за участника и за посочените от него подизпълнители и трети лица не е налице основание за изключване, посочени в ал. 2 на същата разпоредба. Неоснователно е изложеното в касационната жалба становище, че концедента се е съобразил изцяло с дадените в първоначалното отменително решение на КЗК мотиви, в това число и изложените такива относно етапа, от който следва да продължи производството след връщането му. При произнасянето си контролния орган изрично е посочил, че при осъществяване на описаните в протокол № 3 от 02.09.2022 г. действия, комисията е работила в незаконен състав, което е опорочило действията, включително и тези по допускане на участниците по реда на чл. 96, ал.2 от ЗК до такава степен, че води до незаконосъобразност и на приключващия производството акт за определяне на концесионер. При така установеното, КЗК е приела, че тези действия следва да се определят като неизвършени, т.е. без правна стойност, а това от своя страна води до необходимостта от повторното им осъществяването, при спазване на изискванията на чл. 80 и следващите от ЗК. Изрично е посочено, че не може да бъде повторено единствено и само действието по отварянето на представените от участниците предложения. Производството е върнато за продължаване от етап разглеждане и оценка на офертите, при стриктното съобразяване с изложените в решението мотиви. При продължаване на процедурата е следвало да се извършат всички имащи значение за законосъобразното провеждане и приключване на процедурата действия, в това число и проверка на участниците за наличието или липсата на основания за отстраняването им. В касационната жалба правилно е посочено, че етапите в концесионната процедура са законоворегламетирани и последователни, т.е. едва след законосъобразното приключване на всеки етап би могло да се премине към следващия. Въпреки обоснованите в тази насока разсъждения, касаторът изрично е посочил, че действията на комисията от 03.07.2025 г. са насочени към изпълнение на регламентираните в чл. 100, ал. 2 от ЗК задължения, като не са извършени описаните в Протокол № 3, а са потвърдени от председателя. Не съществува правна възможност новият /законен според КЗК/ състав на комисията да приеме и потвърди действията, осъществени от състава, изготвил Протокол № 3 от 2022 г., тъй като тези действия вече са обявени с влязло в законна сила решение за незаконосъобразни, а е следвало да бъдат отново изцяло осъществени, тъй като повтарянето им от председателя на комисията не може да доведе до санирането им. С предходното решение на КЗК, процедурата е върната от етапа на разглеждане и оценка на предложенията на участниците, поради което твърденията за „законовонедопустимо и логически необосновано връщане на концесионната процедура в първия й етап (разглеждане на заявленията на участниците с оглед допускането им), при наличие на потвърдено от K3K провеждане на следващия (отваряне на обвързващпте предложения и оценяване на офертите) и на заключителния й етап (класиране на кандидатите и определяне на концесионер)“ е напълно несъстоятелно. С решение № 971 от 01.12.2022 г., КЗК не е отменила действията на комисията по Протокол № 3 от 02.09.2022 г., а Решение с рег. индекс Р-10/28.09.2022 г. на кмета на община Хасково за определяне на концесионер за имот публична общинска собственост, включващ водоем с идентификатор № 38399.50.90, находящ се в землището на с. Конуш, общ. Хасково, обл. Хасково, с което действията по производството след последното законосъобразно такова, са загубили правно значение. Връщането на процедурата за ново провеждане от последното законосъобразно действие, задължава адресата на решението да извърши отново следващите по закон такива, до приключване на производството с нов краен акт за определяне на концесионер. За пълнота следва да се отбележи, че макар и забавянето на процедурата за продължителен срок от време /около три години/ да не може да бъде определено като съществено нарушение на приложимите процесуални правила, с оглед динамиката на стопанския живот, концедентът сам се поставил в ситуация, при която следва да извърши проверка за новонастъпили по отношение на участниците, описани в закона обстоятелства, водещи до невъзможност за участие и определянето им концесионери. Дори и да не е описано изрично в решението на КЗК от 01.12.2022 г., предприемането на действия в тази насока е обусловено от изискването, въведено с чл. 59 от ЗК. Както по-горе беше описано, на основание чл. 96, ал.1 от ЗК, след изтичане на срока за получаване на заявления и оферти, определен с обявлението за откриване на процедурата, комисията в закрито заседание отваря получените в срок заявления и извършва действия по допускане на участниците. Разглеждането на постъпилите заявления включва и задължението за установяване на нередовност на същите, изразяваща се в непредставяне на документи, несъответствие с условията за участие или друга нередовност и/или непълнота, включително фактическа грешка – чл. 97, ал. 1 от ЗК. Действия в тази насока от новоопределената от концедента комисия не са осъществени, поради което е правилен извода на КЗК за допуснати в този смисъл нарушения, довели до незаконосъобразност на оспореното пред нея решение. От описаното в протокол № 5, а именно „Председателят повтори, че и за тримата участници не са установени основания за изключване, поради което се пристъпи към повторно прочитане на предложенията на участниците.“ не става ясно как и към кой момент са установени релевантните за производството основания за допускане до участие на кандидатите. В протокола задължително се отбелязва всяко действие на комисията и при липса на описани такива по проверка изпълнението на изискванията за участие, правилно е прието, че такива не са осъществени. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на решението на административния орган за избор на концесионер и правилно и обосновано е довело до неговата отмяна от КЗК. Поради гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение на КЗК е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на производството, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. В полза на ответника „Конферо“ ЕООД, при съобразяване с изложеното от касационния жалбоподател възражение по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер от 500 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразено с фактическата и правна сложност на производството и осъществените процесуални действия пред касационната инстанция. Предвид горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 178, ал. 3 от ЗК, Върховният административен съд, четвърто отделение