Определение № 598 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 347/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. А. П.,Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б., представлявани от адв.М., срещу въззивно решение №16 от 13.02.2012год. на Х., постановено по в.гр.д.№ 3/2012год. ,с което е потвърдено решение №354 от 31.05.2010г. по гр. дело № 1949/2009г. на ХРС и Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. са осъдени да заплатят на Р. Х. П. деловодни разноски в размер 1441,52лв. С първоинстанционното решение на РС Хасково са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори против Р. Х. П. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване по отношение на последната, че Я. А. П., Д. А. Т. и Х. А. Т. са собственици на по 1/6 ид.ч., а С. Н. Т. и Й. Н. Б. - на по 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на [населено място], одобрената със заповед № РД..../.......г. на изпълнителния директор на АК-София, с площ от 587 кв.м., с административен адрес: [населено място], местност „К. 1”, кадастрален район 502, с трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор №....., при граници: поземлени имоти с номера......,....., ......, .......,....... и ...... и осъждането й да им предаде владението върху имота, както и искове с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № ..., том ..., peг. № ..., дело №.... от 20.11.2007г. на нотариус В. М., като ищците са осъдени да заплатят на ответницата деловодни разноски в размер 500 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. В своето изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по материалноправния въпрос, уточнен от съда: кои са предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по № 4 ПЗР ЗСПЗЗ и съставлява ли такава предпоставка изработването на план на новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ. Позовава се на влезли в сила решения на ВКС и Х., постановени по реда на ГПК/отм/, в които се приема, че не е необходимо да се изчака изготвянето на ПНИ, за да се признае легитимацията на ищците да водят ревандикационен иск за възстановения им имот. Ответницата по касационната жалба Р. Х. П. в представен писмен отговор взема становище за липса на основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: В обжалваното решение е прието,че предявилите иска лица не са успели да проведат пълно и успешно доказване на правото си на собственост върху имота на основание земеделска реституция. Същите основават правото си на собственост на решение на ПК и ОСЗ и удостоверения, издадени в процедура по реституиране на земеделските земи, попадащи в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Фактическият състав на реституцията обаче не е завършен предвид установеното, че няма изработен и влязъл в сила план по чл.28 ППЗСПЗЗ. Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване с оглед необходимостта да бъде извършена проверка за допустимостта на обжалваното решение и преценка за приложимостта на указанията, дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС досежно предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол. Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 52,89лв. за касационно разглеждане на делото. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,