Решение № 9899 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2018 г.

Решение № 9899 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Бицин, с адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. М. Иванова, срещу решение № 1640/16.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2296 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт №Р-16001316008441-091-001 от 23.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е потвърден с решение № 433/21.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив, за определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според касатора, при постановяване на атакуваното решение са допуснати нарушения, които обосновават наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила, изискващи мотивираност на съдебния акт по всички наведени от страните по делото възражения. Проведената от органите по приходите ревизия е по особения ред, но не е ясно посочено кои са конкретните доказателства въз основа на които е направен извод за наличие на данни за укрити приходи и доходи. При осъществената проверка относно законосъобразността на ревизионния акт, съдът е посочил само, че органите по приходите са спазили всички процесуални правила и няма констатирани нарушения във връзка с воденото ревизионно производство, като мотивите му, по прилагане на чл. 122 от ДОПК са теоретични, но не са съпоставени с доказателствата по делото. Неправилна е преценката на АС-Пловдив и по отношение на сключения от касатора договор за цесия и е в противоречие с практиката на ВАС, по повод облагането на доходите от цесия. Останали са без отговор въпросите относно това как следва да се изчисли данъчната основа, в случай на сключен договор за цесия, с отложено плащане на продажната цена и с уговорка за изпълнение по него след събиране на вземането от длъжника, както и коя дата се счита за дата, на която е получен дохода. Като не е отговорил на тези твърдения, съдът не е изложил мотиви по спорните въпроси, повдигнати с първоначалната жалба. В следствие на това, неправилно е определен и размера на облагаемия доход. При преценката на доказателствата по делото относно формирането на доходите, са игнорирани изцяло показанията на свидетелите по делото, които потвърждават, че преводите извършени от тях са по повод предоставени заеми. Игнорирани са и обясненията на ревизираното лице, като това е довело до неправилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства и е опорочило изцяло тяхната оценка във връзка с поставения за разглеждане правен спор. Въз основа на горното, се иска отмяна на атакуваното решение, както и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, в приложени по делото писмени бележки намира подадената касационна жалба за неоснователна. Подробно изразява становище по всички наведени възражения на касатора, като счита, че първоинстанционният съд е отговорил правилно, обосновано и въз основа на установените факти на всички спорни между страните въпроси. Моли, решението да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдът е постановил своя акт, след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна стана в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основния за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16001316008441-091-001 от 23.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден частично с решение № 433 от 21.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, с който на И. Бицин са установени допълнително следните задължения: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 826. 60 лв. и лихви в размер на 425. 54 лв.; за 2012 г. в размер на 8 678. 68 лв. и лихви в размер на 3 582. 86 лв. и за 2013 г. главница в размер на 125. 34 лв. и лихви в размер на 39. 01 лв. При осъществената проверка съдът е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените входа на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е приел, че не са налице противоречия с приложимите материално правни разпоредби. Според мотивите на съдебното решение, органите по приходите са установили наличието на обстоятелства за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Констатирано е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, като са събрани доказателства относно наличието на недекларирани / укрити доходи и за несъответствие в имуществото спрямо декларираните приходи/. След като е установено наличието на предпоставките, констатациите на РА се ползват с материална доказателствена сила и оборването им е в тежест на ревизираното лице. По основните твърдения на жалбоподателя, съдът е установил, че сумите постъпили по сметките на И. Бицин, с основание "захранване" не произхождат от заемни правоотношения. Липсват каквито и да било доказателства относно договорките между страните, предаването на сумите и т. н. Не са установени между страните договорки или действия, които да бъдат ценени, като действия във връзка с предоставени/получавани заеми. АС-Пловдив е обсъдил и представения по делото договор за цесия и плащанията във връзка с него. Прието е, че по банковата сметка на касатора са постъпили суми в размер на 76 228. 79 лв., като този извод се основава на решение № 85/1.08.2017 г. по търг. д. № 156 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2016 г., които представляват негов доход. Като неоснователни са приети твърденията на лицето, "че е предоставил своята дебитна карта на И. Баев-изпълнителен директор на "Атлетик" АД и въпросните преводи са били за него". В противовес на това твърдение и показанията на свидетелката Веселинова, решаващият състав е ценил като доказателство удостоверение от ЧСИ Ангелова, с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик, съгласно което срещу Баев, е образувано изпълнително дело с взискател "Вестникарска група България" ООД, но върху банкови сметки на длъжника не е налаган запор. Допълнително се сочи, че преводи от сметката на И. Бицин не са правени тегления и преводи, в полза на Баев. Установено е, че с постъпилите суми ревизираното лице е закупило недвижим имот с нотариални актове от 20.08.2012 г. Въз основа на горното АС-Пловдив е направил извод, че с обжалвания РА законосъобразно са установени данъчни задължения на ревизираното лице и е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е не е установена материалната компетентност на лицата издали РД и ЗВР, както и твърдението, че в ЗВР не е посочено, че ревизията ще бъде осъществена по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 113 от ДОПК, реквизитите на ЗВР са ясно и точно определени. Изискванията на нормата не предвиждат към момента на издаване на заповедта да се определи, че ревизията ще бъде проведена по особения ред. Въз основа на извършени проверки органите по приходите, когато установят наличие на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1-10 от ДОПК уведомяват ревизираното лице. Такива обстоятелства са установени с протоколи за извършена проверка №П-16001316008400-73-001/7.11.2016 г., а лицето е било уведомено за започване на производство по особения ред. Наличието на такова уведомяване по делото не е спорно, поради което и соченото нарушение на административно-производствените правила не се констатира. Несподелими са и твърденията на касатора за липса на основания за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 и сл. ДОПК и оттам за неприложимост на презумпцията за вярност на фактическите установявания в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Безспорно са налице две от посочените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК - а именно неподаване на данъчна декларация при задължение за това, поради наличие на приходи, които не са от трудово правоотношение и данни за укрити приходи или доходи. Всяко от тези основания и самостоятелно е достатъчно за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По съществото на спора първоинстанционния съд е приел, че не е оборена верността на направените в ревизионния доклад фактически установявания относно превишения на приходи над разходи в изготвения паричен баланс на ревизираното лице, на годишна база и за всяка от данъчните години, включени във времевия обхват на ревизията от 2008 г. до 2012 г. и съответно на това е приел за законосъобразно направеното установяване на задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за всяка от съответните години. С паричните преводи по сметките на касатора е увеличено имуществото на Бицин и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. Посочените в платежните нареждания основания за плащане са несъвместими с тезата на ревизирания за плащането като изпълнение на задължението към трето лице - И. Баев, което е било със запорирани сметки. За получаването на чужди средства по лична банкова сметка на касатора не съществува информационна следа. Нито от основанията за преводите, нито от обясненията в хода на ревизионното производство и в последствие пред съда се налага извод, че трето лице е ползвало личната сметка на И. Бицин. В касационната жалба се твърди, че преценката на съда, относно заемните средства постъпили по сметката на лицето е направена при несъобразяване с относимите законови разпоредби и игнориране на свидетелските показания. Вярно е, че договорът за заем е неформален и за неговата действителност не е установена писмена форма, но поне следва да е изяснен въпросът, кой на кого е предоставял паричните средства и дали захранването на сметката е в следствие на получаване на заеми или на тяхното предоставяне. Горните изводи не се променят и с представеното пред касационната инстанция удостоверение от ЧСИ С. Якимов, видно от което лицето И. Баев има запорирани седем банкови сметки. Този факт не е спорен, но не е установено по делото, че преведените средства са били в полза на това лице. За установяване на тези факти не е достатъчно само твърдението на ревизираното лице и обяснението дадено от съпругата на И. Баев. Касационната инстанция споделя и изводите направени от АС-Пловдив относно договора за цесия и получените доходи от него. Неоснователно, касаторът се позовава на решение № 1126 от 27.01.2017 г., постановено по адм. д. № 14704/2015 г., по описа на ВАС. Спорните въпроси по двете дела не са идентични, макар да се касае за облагане на доходи по сключен договор за цесия. По дело № 14704/2015 г., ревизираното лице е бил цедентът, а в настоящият случай това е цесионера. Поради което и приетото като момент на получаване на дохода не се отнася автоматично и до настоящият спор. Освен това, е било осъществено плащане по договора за цесия, а в настоящият случай не е налице такова. Преценката за получаване на дохода е свързана с плащане по договора осъществено в полза на цедента, а в настоящият случай се касае за доходи, които са реализирани при събиране на вземането от цесионера. Същите са постъпили по сметките на ревизираното лице и са разходвани от него, поради което правилно са обложени от органите по приходите. Изложените аргументи при обжалването са теоретично верни, но неприложими в настоящият случай. При осъществената касационна проверка на атакуваното решение, се налага извод, че е неоправдано касационното оплакване за липса на изложени от съда мотиви по съществените фактически и правни спорни въпроси. Мотивите на решението съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на решаващият състав, които се споделят от настоящата инстанция. Постановеното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 705. 24 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение