Определение № 8828 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на „Стилвест“ ЕООД с ЕИК 131333840 и със седалище и адрес на управление в София, ж.к. „Дружба“ 2, бл. 282, вх. Е, магазин 19, в която е обективирано искане за допълване и изменение на решение № 3269 от 19.03.2024 г., постановено по адм. д. № 9073 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските. Оплаква се, че въпреки благоприятния за дружеството изход на спора в касационното производство, решаващият състав на Върховния административен съд е пропуснал да се произнесе по своевременно заявената от него претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за това производство. Иска допълване на Решение № 3269/19.03.2024 г., като касационният жалбоподател – Национална агенция за приходите – бъде осъден да му заплати адвокатски хонорар в размер на 3731.40 лв. С доводи за неправилност и немотивираност на касационното съдебно решение в частта му, в която е оставено в сила определение № 6740/07.08.2023 г. по адм. д. № 11639/2022 г. на Административен съд – София-град, иска изменението му в тази част, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2232.00 лв. Ответната по молбата за допълване страна – Национална агенция за приходите (НАП) с адрес в София, на бул. „Дондуков” № 52, не изразява становище по исканото допълване и изменение в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата за допълване и изменение на Решение № 3269/19.03.2024 г., постановено по адм. д. № 9073/2023 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С решението, чието допълване и изменение се иска, по жалба на НАП, е оставено в сила решение № 4445/05.07.2023 г. по адм. д. № 11639/2022 г. на Административен съд – София-град, както и определение № 6740/07.08.2023 г., постановено по същото административно дело. С първоинстанционното съдебно решение Административен съд – София-град, по искова молба на „Стилвест“ ЕООД против НАП, е осъдил Агенцията да заплати на дружеството обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на сумата от 29760.00 лв., представляваща заплатено от това дружество адвокатско възнаграждение в административното производство по оспорване на отменен, като незаконосъобразен, Ревизионен акт (РА) № Р-22221021005283-091-001/13.06.2022 г., ведно с лихва за забава в размер на 983.21 лв. за периода от 26.08.2022 г. (датата на отмяна на РА) до 22.12.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) и със законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати в полза на ищцовото дружество 625.00 лв. разноски по делото. С първоинстанционното съдебно определение е отхвърлено искането на „Стилвест“ ЕООД за изменение на решение № 4445/05.07.2023 г. по адм. д. № 11639/2022 г. на Административен съд – София-град, в частта на присъдените в негова полза разноски. Видно от материалите по делото, искането за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция е направено своевременно, до приключване на съдебното заседание пред настоящия съд (л. 30 и л. 43 (гръб) от касационното дело). Представено е копие на Фактура № 0000002192 от 04.10.2023 г. за плащане по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на 3731.40 лв. с ДДС в полза на Адвокатско съдружие „Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници“, в която като основание за издаването й е посочено „Процесуално представителство и защита пред Върховен административен съд срещу Решение № 4445/05.07.2023 г. на Административен съд София-град“, както и копие на платежно нареждане за кредитен превод на посочената сума на адвокатското съдружие с наредител „Стилвест“ ЕООД (л. 30 и л. 31, пак там). В първоинстанционното дело (л. 231) се съдържа пълномощното за учредена от молителя в полза на Адвокатско съдружие „Терзиева, Иванчева, Найденова и съдружници“ представителна власт във връзка с производството по конкретното дело пред касационната инстанция. Предвид благоприятния за молителя и ответник по касация изход на спора в касационното производство, както и при съобразяване на своевременно представените доказателства за реално заплатени от страната разноски за адвокатски хонорар за касационното производство, са налице основания за допълване на съдебното решение по адм. № 9073 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд. Представянето на документи (фактура, квитанция, преводно нареждане, извлечение и пр.), в които изрично е посочено какъв е размерът на сумата на адвокатското възнаграждение, начинът и основанието за плащане, какъвто е конкретният случай, са достатъчни да установят постигната между страните договореност за оказване на правна защита и съдействие. При съобразяване на действителната правна сложност на делото, доколкото в производството пред касационната инстанция фактически установявания не се извършват, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от касационния жалбоподател и ответник по молбата за допълване и изменение. Ето защо, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в полза на молителя и ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски при условията на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които съобразно цялостното уважаване на предявения иск за имуществени вреди, са в размер на 3636.96 лв. В останалата част претенцията не е съобразена с изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) за обоснованост и справедливост на възнаграждението. Второто искане за изменение на Решение № 3269/19.03.2024 г., постановено по адм. д. № 9073/2023 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските, е неоснователно. Това е така, тъй като същото се основава на несъгласие с правните изводи, които касационната инстанция е извела в решението си, както и с фактическите установявания и формираните от първоинстанционния съд правни изводи, които настоящият състав е обсъдил и анализирал подробно в касационния съдебен акт, чието изменение се иска. В случая с диспозитива на Решение № 3269 от 19.03.2024 г., Върховният административен съд се е произнесъл по цялото оспорване, включително по частната жалба на „Стилвест“ ЕООД против определение № 6740/07.08.2023 г., постановено по адм. д. № 11639/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, поради което не е налице основание за изменение на касационния съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия