Решение № 4634 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10480/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Владов, срещу решение № 26286 от 03.08.2025 г., постановено по адм. дело № 3573/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1855/24.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което е отхвърлена молбата на оспорващия за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят твърди, че решението на административния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. А., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], срещу решение № 1855/24.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Направен е извод, че изложената от жалбоподателя бежанска история не обосновава наличие на основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. С оглед събраните в съдебното производство доказателства, при приложение на глава ІІ, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, съдът е извел извод, че жалбоподателят е "мигрант" (лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде), а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е изложил мотиви, че това се потвърждава и от изявленията на молителя при проведеното с него интервю, в което той е споделил, че е искал да стигне до Германия, но не са му достигнали паричните средства. Съдът се е позовал в тази връзка и на докладна записка УРИ 5392р-2626/13.11.2024 г. на СДВР, в която е отразено споделеното от чуждия гражданин, че е искал да продължи пътя си през Сърбия за Западна Европа. След обсъждане на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът е приел, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Извежда извод, че не са налице данни ситуацията в Сирия да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и да застрашава живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, който сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Съдът е приел в решението си, че липсват предпоставките за приложение на принципа „забрана за връщане“ (non – refoulment) предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуалната обстановка в страната му по произход. Въз основа на посоченото и подробно развитите в обжалваното решение мотиви на съда, неговият краен правен извод е, че жалбата на Х. А., е неоснователна, а решението на административния орган е законосъобразно. Решението на Административен съд София-град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС на РБ, с което на жалбоподателя Х. А. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Законосъобразно е преценено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От проведеното на 30.12.2024 г. интервю с лицето, търсещо закрила и от останалите писмени доказателства се установява, че Х. А. А. напуска страната по произход нелегално за Турция. Там е останал 1 месец, не е имал проблеми с властите и не е бил принуждаван да се върне. В България е влязъл нелегално, с помощта на трафикант. Не е пробвал да се премести в друга част на Сирия. Подава молба за закрила в България, защото няма финансовата възможност да продължи. Търсещият закрила чужденец не е преследван заради своята раса, етническа принадлежност и религиозни и политически убеждения и срещу него не е установена реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание и екзекуция. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките на чл. 8, ал. 1 и на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са изпълнени и не са налице основания за предоставяне на гражданина на Сирия търсената международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието „преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по-горе текстове за предоставяне на бежански статут. Липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения, поради което решаващият съд правилно приема, че условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец не са изпълнени. Изводът на административния съд за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ също се споделя от настоящата инстанция изцяло. След анализ на бежанската история на лицето и подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход с оглед справките на дирекция „Международна дейност и проекти" на ДАБ, съдебният състав обосновано приема, че касаторът не е принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, което изключва предоставянето на хуманитарен статут. В този смисъл съдът правилно се позовава на решение на СЕС по дело С-465/2007 г. относно тълкуването на чл. 15 б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Тези изводи се подкрепят и от представените в съдебното производство справка за обществено-политическата и икономическа обстановка в Сирия, според която в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността се подобряват. Същевременно не са установени фактически обстоятелства, които да водят до заключение, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, съществува голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По тази причина не са налице и основанията за прилагане на принципа „non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е достатъчна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При преценка на конкретния случай се констатира, че търсещият закрила чужденец напуска страната по произход по икономически причини, което формира правилен извод, че спрямо жалбоподателя не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба и не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в националното законодателство, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут. Освен това съвкупната преценка на доказателствата за актуалната ситуация в Сирийската арабска република, отразени в справки вх. № МД-02-22/23.01.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ и вх. № МД-02-56/18.02.2026 г. на Дирекция „Международна дейност и проекти“, дават основание да се приеме, че икономическото положение, както и сигурността в страната се подобряват, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход не е свързано с неблагоприятни последици. Този извод се подкрепя и от данните за голям брой лица, завърнали се в Сирия от чужбина (справка № МД-02-56/18.02.2026 г. на Дирекция „Международна дейност и проекти“). Твърденията на жалбоподателя в хода на касационното производство, че същият ще бъде обект на репресивни действия, ако се върне в Сирия, не могат да бъдат кредитирани. Същите не кореспондират с приетите по делото доказателства и не се подкрепят от бежанската история на лицето, търсещо закрила, разказана на проведеното интервю на 30.12.2024 г. пред интервюиращия орган. Допълнително следва да се посочи, че в случая не са налице други причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, които да са основание за предоставяне на хуманитарен статут. Тълкуването на текста, застъпено в редица решения на Върховния административен съд, разкрива, че това са причини, различни от изрично изброените в чл. 9, ал. 1 от закона, въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В случая причини от такъв характер не са установени. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Поради изложеното, Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,