Решение № 14671 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2019 г.
ВАСI отделение31.10.2019 г.докладчик т Милена Златкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 183/25.01.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1248/2018 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14671 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Семена Зулямис" ЕООД, ЕИК 200384948 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 147 /съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. "Победа" № 31, ет. 2, офис 6/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Йовчев, против решение № 183/25.01.2019 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1248/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002598-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП – Пловдив, поправен с РАПРА № П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 180/29.03.2018 г., и в полза на ответника по делото са присъдени разноски в размер на 3319. 48 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е немотивирано, тъй като съдът буквално е преписал РА и потвърждаващото го решение и не се е произнесъл по доводите на жалбоподателя, направените оспорвания на документи и искането те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Според него ревизиращият екип не е доказал получаването на стоките чрез извършването на насрещни проверки на превозвачите. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив ЦУ на НАП – гр. Пловдив - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Калдъшев по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за съдебните инстанции в размер на 9 000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001617002598-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП – Пловдив, поправен с РАПРА № П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 180/29.03.2018 г. Видно от изложеното в ревизионния доклад /РД/ на стр. 2 и стр. 3 задълженията на "Семена Зулямис" ЕООД за корпоративен данък за 2012 г. и за ДДС за данъчните периоди м. април и м. декември 2012 г. са определени по реда на чл. 122 – 124 ДОПК. Според него и според решението на решаващия орган основанието за това е, че са установени данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като: 1. От извлечението на банковата сметка на физическото лице Z. – N. P. в банка "Пиреос България" АД е установено, че са получени плащания във връзка с продажби на семена – на 445. 50 лв. от Ю. Йорданов на 24.09.2012 г. и от Р. Георгиев на 3.10.2012 г. в размер на 600 лв., които не са отчетени като приход в счетоводството на дружеството; 2. Според данните в информационния масив на НАП – програмен продукт "VIES" дружеството не е декларирало вътреобщностно придобиване /ВОП/ през м. април 2012 г. от А. ТН. SEMIS LTD, VIN CY10256345 Q на хибридна царевица за посев, която към края на 2012 г. е реализирана, но не са отчетени приходи от продажби. С РА: 1. е начислен ДДС за ВОП за данъчния период м. април 2012 г. в размер на 23 530. 98 лв. върху данъчна основа 117 654. 91 лв., представляващи левовата равностойност на 60 156 евро по фактура № 65 от 16.04.2012 г., издадена от А. ТН. SEMIS LTD на "Семена Зулямис" ЕООД /л. 659 от т. 3 и лихва – 13 543. 73 лв.; 2. За данъчния период м. декември 2012 г. е начислен ДДС в размер на 32 038. 28 лв. и лихва 16 227. 65 лв. във връзка с реализацията на същата стока; 3. Във връзка с корекциите, направени за данъчния период м. декември 2012 г. е променен резултатът за данъчния период м. януари 2013 г. и е установено задължение за внасяне на ДДС в размер на 22. 53 лв. и лихва – 11. 21 лв., а за данъчния период – м. февруари 2013 г. – ДДС в размер на 3 138. 53 лв., от които за внасяне – 146. 05 лв. и лихва – 71. 57 лв.; 4. В резултат на увеличение на финансовия резултат /ФР/ за 2012 г. с неотчетените приходи от продажби на семена на Ю. Йорданов и Р. Георгиев в размер общо на 871. 25 лв. /1 045 лв., от които е приспаднат ДДС/ и неотчетените приходи от продажби на семена от ВОП в общ размер 161 034. 28 лв. с отчитане на средната търговска надценка, от които са приспаднати разходите за придобиването им в размер на 117 654. 91 лв., е установено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 4 425. 06 лв. и лихва – 2 146. 40 лв. След като са взети предвид внасяните суми от дружеството за ДДС за данъчния период м. април 2012 г. /от м. март 2017 г. до м. май 2017 г./ - 20 530. 89 лв. и ДДС за м. декември 2012 г. в размер на 1 859. 35 лв. във връзка с РА от първата ревизия /отменен с решение на решаващия орган № 213/18.04.2017 г./, с РПРА е променена таблицата за дължимите суми като общият размер на дължимия ДДС е установен на 30 347. 51 лв. и лихва – 27 878. 13 лв. и корпоративен данък - 4 425. 06 лв. и лихва – 2 146. 40 лв. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е процесуално допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. След като подробно е описал в мотивите на решението си извършените действия от ревизиращия екип и събраните доказателства, както и направените фактически констатации, съответно – правни изводи в РД и в решението на решаващия орган, съдът е приел, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, даващо право за установяване на задълженията на ревизираното дружество върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Счел е, че тежестта за оборване на фактическите констатации съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на РА е върху жалбоподателя, но това не е направено от него. Настоящата касационна инстанция намира за основателен доводът на касатора, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, на които се позовават органите по приходите, поради което оспореното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Извлечението от банковата сметка на управителя на "Семена Зулямис" ЕООД в Банка "Пиреос България" АД за периода 26.04.2012 г. – 28.12.2015 г. е приложено на л. 204 от том 1 и от него се установява, че са получени преводи на 445. 50 лв. от Ю. Йорданов на 24.09.2012 г. и 600 лв. от Р. Георгиев на 3.10.2012 г. във връзка с продажби на семена, съответно от "Юробанк и Еф Джи България" и от "СиБанк" – Клон Бургас. Жалбоподателят не оспорва, че сумите са заплатени от посочените физически лица във връзка с извършени от дружеството продажби на стоки, приходите от които не са намерили отражение в неговото счетоводство. С оглед на това може да се приеме, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, даващо основание задължението за корпоративен данък за 2012 г. да бъде определено върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно да бъде обоснован извод за законосъобразност на РА в частта му, в която ФР за тази година е увеличен с 871. 25 лв. Това обаче не означава, че органите по приходите не следва да докажат твърденията си, че във връзка с издадената му от А. ТН. SEMIS LTD фактура № 65 от 16.04.2012 г. за доставка на хибридна царевица – 22 258. 96 кг. на стойност 60 155. 71 евро "Семена Зулямис" ЕООД е придобил стоката в качеството му на придобиващ в тристранна операция като изпратена от доставчика на А. ТН. SEMIS LTD – COOPSEMENTI Societa Cooperativa Agricola, SOSSANO (Vicenza), и транспортирана от Италия до България (гр. Пловдив, Брезовско шосе). Без да е доказано това обстоятелство не може да се приеме, че "Семена Зулямис" ЕООД е било длъжно да начисли ДДС във връзка с тази доставка върху данъчна основа 117 654. 91 лв., представляващи левовата равностойност на 60 156 евро, т. е. посочена във фактурата, а не определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а след това и ДДС във връзка с продажбата на стоката върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и корпоративен данък във връзка с неотчетените приходи от продажбата на същата стока. В този смисъл са и дадените от решаващия орган указания в решението му № 213/18.04.2017 г., с което е отменен първоначалният РА № Р-16001616002240-091-001/23.01.2017 г., приложено на л. 371 и следващи в том 2. Както беше посочено по-горе, представените от гръцката данъчна администрация документи – фактури и транспортни документи не са обсъдени от административния съд. Въпреки направените преводи на тези документи, от тях е невъзможно съдът, който не притежава необходимите специални знания относно вид на семената, качество и пр., да установи с кои фактури COOPSEMENTI е фактурирало на кипърското дружество А. ТН. SEMIS стоките, за които последното е издало на "Семена Зулямис" ЕООД процесната фактура № 65 от 16.04.2012 г. Поради тази причина е невъзможно да се установи тези стоки с кое CMR са транспортирани – с това на л. 686 /гръб/ от том 3 с дата 16.03.2012 г. за 12 300 кг. с превозвач ЕТ "Л. - Л. Динева" или с това на л. 687 от 22.03.2012 г. за 21 100 кг. с превозвач "Антил – 2006" ЕООД, или и с двете. Самите международни товарителници също не са обсъдени. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че не е получавал стоките по фактура № 65 от 16.04.2012 г. и представените два броя CMR не доказват това обстоятелство, съдът е следвало да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК като укаже на ответника по делото, че за установяване на транспортирането на стоките от посочените в международните товарителници български превозвачи не сочи доказателства. По така изложените съображения оспореното решение на АС – Пловдив следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да изясни фактите по спора като за целта укаже на ответника по делото, че е негова тежестта да докаже, ако е необходимо и чрез експертиза, че стоките, описани във фактура № 65 от 16.04.2012 г., издадена от А. ТН. SEMIS LTD на "Семена Зулямис" ЕООД, са фактурирани от италианската кооперация COOPSEMENTI на А. ТН. SEMIS LTD и транспортирани от Италия до България, съответно – получени от придобиващия в тристранната операция - "Семена Зулямис" ЕООД. С оглед възраженията на жалбоподателя, че двете международни товарителници не доказват това обстоятелство с оглед липсата на отбелязване в кл. 24, той следва да ангажира други доказателства, установяващи извършването на транспорта от посочените превозвачи. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по всички направени искания от страните за разноски, вкл. пред настоящата инстанция, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение