Определение № 125 от 20.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба на М. К. Я. срещу въззивно решение № 220 08.06.2018г., постановено по в. гр. д. № 102/2018г. на Смолянски окръжен съд. С въззивното решение е приет за неоснователен иска на касатора по чл.59, ал.9 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права върху малолетното дете Й. Я.. Съдът е установил синдром на родителско отчуждение и невъзможност на бащата да осъществява лични контакти с детето, поради причина у майката, но е отказал да измени режима на родителските права поради приетите по делото социални доклади и съдебно- психологическа експертиза, които дават заключение, че това би се отразило негативно на психическото състояние на детето. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът не се е съобразил с указанията, дадени в ППВС №1/74г., че синдромът на родителското отчуждение и невъзможността да се осъществяват лични контакти по причина у другия родител са обстоятелства, които обуславят промяна в режима на родителските права. И по този повод в изложението към жалбата се подържа основание за допускане на касационно обжалване поради допуснато противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали в производството по чл.59, ал.9 СК съдът е длъжен да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства и по конкретно синдромът на родителско отчуждение и невъзможността да се осъществява режимът на лични контакти. В срока за отговор майката М. К. е възразила, че решаващ е интересът на детето, който е да се съхрани детската психика, поради което решението е правилно. За да бъде допуснато касационно обжалване на исканото основание е необходимо да се установи противоречие между практиката на ВКС и тълкуването на правната норма по поставения въпрос в изложението(т.р.№1/2010г. на ОСГТК). В случая въззивният съд е констатирал, че родителските права са били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични контакти, както следва всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца като бащата взема детето от дома на майката в 17,00ч. в петък и го връща в 16,00ч. в неделя, за 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и по време на почивните дни през К., В. и Трети март на всяка нечетна година, а през четните години в почивните дни на Нова година. В същото време обаче, въззивният съд е установил и че бащата не може да осъществява режима на лични контакти поради синдром на родителско отчуждение у детето по причина у майката, но не е отчел значението на тези обстоятелства за делото. Така на практика бащата е бил фактически лишен от родителски права в противоречие с ППВС 1/74г., поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: