Определение № 2200 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Д. от гр. София, чрез адв. Вълчева, срещу Определение № 27164 от 16.12.2024 г., постановено по адм. д. № 10435/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което исковата му молба против Агенция по вписванията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., изразяващи се в направени разноски - адвокатско възнаграждение в производствата пред Окръжен съд Видин по обжалване на Отказ № 20240730143105/31.07.2024 г. на длъжностно лице по регистрация при АВп., е оставена без разглеждане и производството по адм. д. № 10435/2024г. по описа на АССГ е прекратено.Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, Агенция по вписванията, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на АССГ е приел, че е сезиран с иск по чл. 1 от ЗОДОВ, който обаче е недопустим за разглеждане, тъй като претенцията за платени съдебни разноски е следвало да се осъществи в рамките по съдебното производство, в които същите са сторени, а не с отделен иск по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което е налице друг ред за търсенето на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, каквато е и трайната практика на Върховния административен съд. Обжалваното определение е правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ, че редът за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите по ЗОДОВ суми по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Отказът на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства подлежи на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ - урежда специален ред, по който се осъществява съдебен контрол върху отказа на длъжностното лице по регистрация - по реда на ГПК. Принципът за разпределение на тежестта за разноските в гражданския процес определя отговорността за разноските, направени от изправната страна да се понесе от страната, която необосновано е предизвикала правния спор. Тази отговорност може да се осъществи само във висящия съдебен процес, при своевременно отправено искане, т.е. съобразно изхода на спора съдът е длъжен да се произнесе и по искането за присъждане на разноски в процеса. При отказ да бъдат присъдени разноските, страната е имала възможност да иска изменение на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Съдебното производство по обжалване на акта на длъжностното лице по регистрацията не е охранително, както правилно е приел решаващият съд, а спорно производство и разноските за адвокатско възнаграждение в това спорно производство не са еднозначни на вреда по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Налице е ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес, да се реализира, което изключва исковия ред по специалния закон - ЗОДОВ - за защита и обосновава недопустимост на предявения иск. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство във вид на юрисконсултско възнаграждение, ВАС, трето отделение намира, че частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция по вписванията сумата от 100 /сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение