Определение № 2903 от 22.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1335/2025 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от Закон за арбитража. Образувано е по искова молба от И. И. А. за отмяна на арбитражно решение от 26.07.2024 г. по абр.дело № 15/2024 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, с което ищецът е осъден да заплати на Т. В. У. сумата от 2 249,68 евро /равностойни на 4400 лв./ – главница по договор за заем от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1 891,78 евро /равностойни на 3 700 лв./– главница по договор за заем от 29.04.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1994,04 евро /равностойни на 3 900 лв./ – главница по договор за заем от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 12 317,02 евро /равностойни на 24 090 лв./ – договорна неустойка по договор за заем от 25.03.2019 г., дължима за периода 05.04.2019 г. – 04.04.2024 г.; сумата от 10 357,50 евро /равностойни на 20 257,50 лв./ – договорна неустойка по договор за заем от 04.04.2019 г., дължима за периода 05.04.2019 г. – 04.04.2024 г.; сумата от 10 917,36 евро /равностойни на 21 352,50 лв./ – договорна неустойка по договор за заем от 19.06.2019 г., дължима за периода 05.04.2019 г. – 04.04.2024 г.; и разноски по спора. В исковата молба се навеждат доводи за узнаване за арбитражното решение на 25.04.2025 г. във връзка с уведомление от банката за наложен запор върху банкова сметка. Твърди се, че липсва валидно сключено между страните арбитражно споразумение, поради нарушение на изискването по чл.7, ал.2 ЗАрб и че И. А. не е бил редовно уведомен за арбитражното производство. Поради което иска отмяна на арбитражното решение на осн. чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗАрб. Оспорва се редовността на проведената процедура по чл.47 ГПК за връчване на съобщения до настоящия ищец за образуваното арбитражно производство и за постановеното арбитражно решение. Оспорват се удостоверените в официални свидетелстващи документи факти относно: залепване на уведомление на входа на жилището – по уведомление от 08.05.2024 г. и уведомление от 27.06.2024 г., както и липсата на пощенска кутия по протокол от 03.01.2025 г. на ЧСИ Б.А. с рег. № 908 и район на действие ОС Пловдив и по разписка от 17.12.2024 г. Иска се отмяна на арбитражното решение. Ответникът Т. В. У. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на молбата. Счита, че същата е подадена извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗАрб, както и че по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение следва да бъде подаден в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 от ЗАрб, считано от узнаване на арбитражното решение. Исковата молба е подадена на 01.07.2025г. За установяване на релевантния за спора факт настоящият състав на ВКС съобрази становищата на страните, ангажираните доказателства и доводите на страните във връзка с последните. Видно от съдържанието на арбитражното дело арбитражният съд с писмо изх. № 1659/14.11.2024г. е поискал от ЧСИ Б. А. да извърши връчване на арбитражното решение до ответника И. А.. С писмо изх. № 622/08.01.2025г. ЧСИ е уведомил арбитражния съд, че е извършил поисканото връчване по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление. Приложил е съобщение изх. № 1658/14.11.2024г. и разписка, както и уведомление по чл.47, ал.2 ГПК до И. А. за връчване на арбитражното решение с удостоверяване от длъжностното лице по призоваването А. Т., че адресът в [населено място], [жк], [жилищен адрес] е бил посетен от призовкаря на 15.11.2024г. в 10:30 ч., на 30.11.2024 г. в 14:00 ч. и на 17.12.2024 г. в 18:00 ч., като е удостоверено, че и при трите посещения на адреса И. А. не е бил открит, апартаментът е бил празен.Уведомлението от 17.12.2024г. е поставено при липса на пощенска кутия. С протокол от 03.01.2025 г. на ЧСИ Б.А. са констатирани трите опита за връчване на решението на лицето И. А.; извършената от ЧСИ справка за постоянен и настоящ адрес на същото лице, които съвпадат и това е адресът отразен в съобщението; справката за работодател. ЧСИ е посочило, че двуседмиченият срок за получаване на книжата е изтекъл на 31.12.2024г. и в него не се е явило лицето И. А. да получи арбитражното решение. С арбитражното дело е представено и пълномощно от И. А. за упълномощаване на адв.Д.П. с дата 08.05.2025г. Ищецът навежда доводи в исковата молба, че този начин на призоваване е опорочен, тъй като липсват отделни документи, в които да се отрази всяко едно посещение на призовкаря. Не било установено как той е събрал данни, че лицето отсъства. Длъжностното лице не е потърсило сведения, дали И. А. живее на адреса, ако да – не е положил усилия да узнае кога лицето пребивава на адреса, за да го посети отново. Необходимо е между първото и последното съобщение да е минал най-малко един месец. Не са спазени всички изисквания на чл.47 ГПК. По отношение на протокола на ЧСИ Б.А. конкретно се оспорва, че: 1/не е събрана никаква информация за адресата и не са отразени причините, поради, които не е намерен на адреса и не е намерено лице по чл.46, ал.2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението; 2/ не е посочено къде е залепено уведомлението; 3/ времето между първото и последното посещение е по-малко от месец, 4/ не са отразени действията на връчителя по връчването; 5/ представената справка за работодател не е актуална, а е от 18.11.2024 г. Съвкупната преценка на така посочените доказателства обуславя цялостен и непротиворечив извод, че ищецът следва да се счита уведомен за постановеното арбитражно решение на 31.12.2024г. Оспорването на формата на удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването е неоснователно. Не съществува задължение за всяко отделно посещение да бъде съставен отделен документ, като изявленията по отношение на трите посещения могат да бъдат обективирани в един документ. Призоваването е извършено в хипотезата на чл.47, ал.1, изр.1-3 ГПК.Спазено е изискването посещенията да са най-малко три на брой в рамките на един месец / между 15.11.2024г. и 17.12.2024 г./ с интервал поне една седмица между тях и поне едно да е в неприсъствен ден – 30.11.2024 г. За всяко посещение е отбелязан точен час. Ирелевантен е доводът на ищеца как връчителят е събрал сведения, че адресатът отсъства. Длъжностното лице е направило удостоверително изявление, че в конкретния момент на посещението адресатът не е открит на адреса. В хипотеза на чл.47, ал.1, изр.4 ГПК /без залепване на уведомление/, която не е процесната и която е свързана с удостоверяване от длъжностното лице по призоваването, че лицето не живее на адреса /което в случая не е удостоверено/, е от значение как са събрани сведенията – справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин, съответно тогава е необходимо и посочване на източника на сведенията. Връчване по чл.46, ал.2 ГПК е възможно само ако се намери на адреса лице от домашните и то е съгласно да получи съобщението. В случая връчителят е удостоверил, че апартаментът е празен. ЧСИ е извършил проверка за постоянен и настоящ адрес на ищеца, както и за регистрираните му трудови договори. Констатациите са отразени от ЧСИ в протокол от 03.01.2025г. съгласно изискванията на чл.47, ал.3 ГПК, а ищецът, при негова доказателствена тежест с оглед официалния свидетелстващ характер на оспорения документ, не установява друг момент на извършване на справките. Следва да се има предвид, че ищецът не навежда доводи в исковата молба, че живее на посетения адрес, който се явява регистриран негов постоянен и настоящ адрес, както и че има регистриран работодател, чрез който може да се осъществи призоваване по месторабота. И в настоящето производство той не посочва въобще какъвто и да е адрес, на който пребивава, като връчванията са само чрез пълномощник. Не оспорва официалния свидетелстващ документ в частта на удостоверителното изявление на връчителя, че адресатът не е открит към момента на отделните посещения на адреса. Дори и да се приеме, че прави такова оспорване, при негова доказателствена тежест на осн. чл.193, ал.3, изр.1 ГПК не доказва релевантния факт, че се е намирал на адреса или че е имало лице от домашните му, което да получи съобщенията. От разпита на посочената от него свидетелка М. И., чиито показания следва да се ценят като непредубедени и непосредствени, се установява, че от 2020 г. и към настоящия момент тя живее в същия вход, посочен за адрес на призоваване на И. А.. Никога не е виждала и чувала това лице да живее там. Конкретно като обитател на ап.8 познава лицето Н., която живее сама. Оспорено е официалното удостоверително изявление, обективирано върху съобщение и разписка от 17.12.2024 г. и върху уведомление от 17.12.2024 г., че няма пощенска кутия за ап.8, поради което е залепено уведомление. Видно от показанията на цитираната свидетелка във входа се влиза през входна врата, която е метална и е затворена, може да се отвори само с чип и не може да се влезе свободно. Едва след влизане във входа има пощенски кутии, като някои от тях са обозначени на кой собственик или апартамент са, други – не, а има и пощенски кутии без вратичка. Конкретно няма пощенска кутия, на която да фигурира означение, че тя е за ап.8, нито да е посочено името на живущия в този апартамент. Свидетелката може да направи връзка коя пощенска кутия за кой апартамент е, като следва съществуващите означения и замества липсващите съобразно поредността. Горните показания обосновават извод, че връчителят няма свободен достъп до пощенските кутии. Дори и да бъде допуснат от някой от живущите вътре във входа, значително затруднено е идентифицирането на конкретна пощенска кутия точно с процесния ап.8, тъй като няма никъде означение, че това е пощенска кутия за ап.8 и не фигурира име на обитателя му. Пълно и главно доказване на факта, че е налице пощенска кутия за ап.8, следва да проведе ищецът предвид направеното от него оспорване на официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила. Събраните доказателства не сочат на единен и безпротиворечив извод, че при последното си посещение на 17.12.2024 г. връчителят е имал достъп до пощенска кутия точно за ап.8, в която да пусне уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК. Поставянето на уведомление чрез залепване е редовно. Според свидетелските показания на свидетеля Н.К., който не е връчвал конкретно документи по арбитражното дело, но е връчвал книжа по изпълнителни дела срещу И. А., единственото място за залепване на уведомление, поради ограничения достъп вътре във входа и липсата на пощенска кутия за ап.8, е само на външната страна на блока, до входната врата на табло. При съпоставяне на така установеното с момента на подаването на исковата молба - 01.07.2025 г. се налага извод, че същата се явява депозирана извън рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Ответникът е поискал присъждане на разноски, които са доказани като извършени в размер на 1900 евро. Не е направено възражение за намалението им поради прекомерност, поради което те следва да се присъдят в посочения размер, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение