Определение № 527 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4182/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. И. И. против определение № 2895 от 10.9.2025 г., постановено по въззивно гр.д. № 1161 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 751 от 19.06.2025 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което моли да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго определение, с което да й се присъдят разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на насрещната страна. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирало писмен отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност, евентуално прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване въззивно определение, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по в. гр. д. № 1161/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е образувано по въззивни жалби на Я. И. И. и „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу решение № 689 от 19.02.2025 г., постановено по гр.д. 6423/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд, XX граждански състав, в различни негови части. С решение № 751 от 19.06.2025 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, но не е присъдил разноски с мотив, че страните не са претендирали разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба. За да постанови обжалваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, въззивният съд е посочил, че когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и то е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните докаже извършването на разноски, свързани със защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски могат да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК. Прието е, че в случая по делото никоя от страните не е доказала извършване на разноски, относими към защитата срещу въззивната жалба на насрещната страна, поради което е оставил без уважение молбите на страните за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Обжалваното определение е правилно. В случая в представения по делото договор за правна помощ, сключен между Я. И. и нейния процесуален представител, е посочено, че негов предмет е изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство пред съда. Поради това уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство е само за изготвяне на въззивна жалба и осъщественото процесуално представителство, а не и за подадения отговор на въззивната жалба на насрещната страна. Следователно правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката/в този смисъл-определение №1454 от 27.3.2024 г. по ч.гр.д.№2283/2023 г. на II ГО на ВКС/. По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение