Решение № 13004 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 235/2015 г.

Решение № 13004 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 235/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на областният управител на област Хасково против решение № 503/20.11.2014 г., постановено по адм. дело № 533/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди заповед № ЧР-02-156/11.07.2014 г. на областния управител на област Хасково и уважи касационната жалба. Ответникът - Екатерина Александрова Стоева оспорва касационната жалба и претендира първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и присъждане на направените съдебни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отменя заповед № ЧР-02-156/11.07.2014 г. на областния управител на Област Хасково, с която на основание чл. 108, чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 11.07.2014 г., е прекратено служебното правоотношение на Екатерина Александрова Стоева за длъжността "главен експерт" в Дирекция "АКРРДС" в Областна администрация Хасково, считано от 11.07.2014 г. Съдът приема, че прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е извършено в противоречие с материалноправните разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 58 от Закона за администрацията (ЗА), дейността, структурата, организацията на работата и съставът на областната администрация се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет. С Постановление № 121 от 5.07.2000 г. на Министерския съвет е приет Устройствен правилник на областните администрации /УПОА - обн. ДВ бр. 57/14.07.2000 г. изм. и доп., ДВ бр. 23/14.03.2014 г./, според чл. 1 на който, с него се уреждат дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областните администрации. С Приложение № 26 към чл. 8, ал. 2 от УПОА, е определена численост на персонала на Областната администрация на област Хасково и на нейните административни звена, като е предвидена обща численост на персонала от 33 щата, от които 9 щата към общата администрация, в т. ч. дирекция "АПОФУС" и 18 щата в специализираната администрация, в т. ч. дирекция "АКРРДС". По делото е безспорно установено, че с утвърждаването на ново длъжностно разписание на Областна администрация Хасково, в сила от 11.07.2014 г., общата численост на персонала в областната администрация от 33 броя се запазва, както и се запазва числеността на персонала в общата администрация, структурирана в Дирекция "АПОФУС" - 9 броя и в специализираната администрация, структурирана в дирекция "АКРРДС" - 18 броя. Така предвидената обща численост на персонала в областната администрация, както и предвидената численост на персонала в двете дирекции на общата и специализираната администрация, формално отговаря на изискванията за численост на персонала на Областната администрация на област Хасково и на нейните административни звена, предвидени в Приложение № 26 към чл. 8, ал. 2 от УПОА. В настоящия случай, обаче длъжностно разписание, в сила от 11.07.2014 г., въз основа на което е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, е утвърдено в нарушение на нормативно определените в УПОА структура на областните администрации и основни функции на отделните звена на областните администрации. Съобразно анализа на нормативната уредба, първоинстанионният съд обосновано приема, че не е налице материалноправното основание за издаване на оспорената заповед. Същата е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - при съкращаване на длъжността. Съкращаване на длъжността е налице, когато в утвърденото ново длъжностно разписание, съкратената длъжност не съществува като система от функции, задължения и изисквания или макар да съществува, то броят на щатовете й е намален. Следователно наличието на валидно ново длъжностното разписание е елемент от фактическия състав на оспорената заповед. При липса на валидно длъжностно разписание, не е налице съкращаване на длъжността, следователно не съществува фактическото основание за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката. Така постановеното решение е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - липса на материалноправното основание за издаване на оспорената заповед Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочени като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от служителя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от Стоева длъжност не се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. Настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователни наведените от касатора доводи за недопустимост на съдебното решение, предмет на контрол за законосъобразност. Съгласно правната доктрина и съдебната практика, процесуално недопустими са съдебни решения, при които е нарушено диспозитивното начало - съдът нито е имал задължение, нито е имал право да се произнесе по това, за което се е произнесъл: когато страната не е притежавала право на правосъдие; ненадлежно упражняване на права; присъждане на нещо различно или нещо противоположно от това, което е поискано. В конкретния случай не се установява наличието на нито една от изброените по-горе хипотези. Допустим е осъщественият контрол по отношение на щатното разписание, предвид което се е породило фактическото основание - съкращение в щата, послужило за прекратяване на правоотношението между оспорващата и Областна администрация - Хасково. Следва да се посочи, че при извършването на коментираната проверка, съдът не навлиза в правилността /целесъобразността/, а проверява разписанието с оглед спазването от страна на утвърдилия го орган на специалните изисквания по УПОА за неговата законосъобразност. Подобен надзор настоящият състав намира за правно допустим, предвид липсата на друг ред за съдебна проверка /респ. защита на оспорващата/ на законосъобразността на щатното разписание, чиято промяна, считано от 11.07.2014 г., съставлява материалното основание за издаване на процесната заповед. В този смисъл щатното разписание представлява първият акт в процедурата по прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, чиято самостоятелна проверка макар да не е допустима, то няма пречка този акт да бъде проверен при съдебното обжалване на крайния в процедурата индивидуален административен акт - Заповед № № ЧР-02-156/11.07.2014 г. областния управител на област Хасково. Обратното становище би довело до цялостно ограничаване на съдебния контрол върху законосъобразното осъществяване на материалното основание, предвидено в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, респ. до пълното отричане на правото на съдебна защита на съкратения на това основание служител, което би свело ролята на съдебния надзор единствено до формална, а не съдържателна проверка за законосъобразното провеждане на особената процедура по ЗДСл. От особено значение в случая е да се повтори, че и при осъществяването на надзор в рамките на настоящото производство върху процесното щатно разписание, съдът не навлиза в правилността на акта, предоставена изцяло в оперативната самостоятелност на органа по назначаването, а изследва единствено дали последната е законно упражнена в рамките на предвидените в УПОА нормативни ограничения. Щатните разписания на областните администрации, следва да бъдат съобразени с изискванията на приетия от Министерски съвет Устройствен правилник на областните администрация. В Приложение № 26 към чл. 8, ал. 2 от УПОА, е определена както числеността на Областната администрация на област Хасково, така и числеността на нейните административни звена - обща численост на персонала в ОА - Хасково от 33 щата, от които 9 щата към Общата администрация, в т. ч. дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" и 18 щата в Специализираната администрация, в т.ч. дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост". В случая, макар с утвърденото, считано от 11.07.2014 г. длъжностно разписание посочените параметри за броя на персонала в администрацията, както и броя на щатовете в Общата и Специализираната администрация да са формално спазени, е допуснато нарушение на закона, тъй като е извършено трансформиране на длъжност от специализираната администрация към такава, чийто функции се изпълняват изцяло от общата администрация. При анализа на изпълняваните от длъжността "старши юрисконсулт" задължения, с които се осигурява изпълняването на функциите на общата администрация по чл. 15, т. 4 и т. 5 от УПОА, то тази длъжност без съмнение следва да принадлежи към общата администрация на Областна администрация Хасково, а не към дирекция "АКРРДС", която се числи към специализираната администрация. Тук е мястото да се отбележи, че не следва да бъде мотивирано новооткритият щат за "старши юрисконсулт" дали е за сметка именно на съкратеният такъв за "младши експерт" в Дирекция "АКРРДС", поради това, че самото неспазване на принадлежността на длъжностите от Общата и Специализираната администрация сочи, че длъжностното разписание на Областна администрация - Хасково от 11.07.2014 г. е утвърдено при нарушение на изискванията на УПОА към него. Следващ от това заключение е и изводът, че основанието за издаване на процесната заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, се е осъществило порочно, респ. обжалваният административен акт, също следва да бъде квалифициран като незаконосъобразен. За прецизност на мотивите на съда в тази насока, следва да се подчертае и повтори, че настъпилата с приемането на длъжностното разписание от 11.07.2014 г. промяна в щатната структура на Областна администрация - Хасково, съставлява първият юридически факт от състава на процедурата по прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката. Ето защо и поради това, че длъжностното разписание не подлежи на самостоятелен контрол, то защитата на жалбоподателката срещу него може да бъде осъществена единствено в производството по обжалване на акта за прекратяване на служебното правоотношение. С оперативна самостоятелност органът разполага при преценка разпределение на функциите и задълженията в рамките на установената структура и направления. на УПОА. Утвърждаването на длъжностното разписание в нарушение на изискванията към него, обосновава извода за неосъществяване на реално съкращаване на заеманата от служителя длъжност (решение № 10075/2010 г., постановено по адм. дело № 14390/2009 г. по описа на ВАС). Неоснователни са наведените доводи за необоснованост на съдебния акт и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка такива нарушения не са установени, а в мотивите към решението си съдът, след като е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на правилно установена фактическа обстановка е изложил подробно и обосновано правните си изводи. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане и представения договор за правна защита и съдействие от 4.09.2011 г., областният управител на област Хасково следва да бъде осъден да заплати на Екатерина Александрова Стоева сума в размер на 500 лева /петстотин лева/ - съдебни разноски, представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение