Решение № 157 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 528/2009 г.

Решение № 157 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 528/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 440 на 17.10.2008 г. по в. гр. дело № 229/2008 г., с което е оставено в сила решение № 39 от 4.02.2008 г. по гр. дело № 231/2007 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за гора в м. "К" с площ от 20.4 дка и в същата местност с площ от 5 дка и оставяне без разглеждане с прекратяване производството по делото по същия иск за останалите процесни имоти.

Недоволен от въззивното решение е касаторът Е. Ш. Ч. от гр. С., представляван от адвокат Б от АК-С., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно като постановено в противоречие на закона и е необосновано - чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ.

С определение № 526 от 23.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК понеже разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос по чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ се разрешава противоречиво от съдилищата.

Ответниците по касация: О. с. "З"-С., Г. с. -. и Община-С. не вземат становище по жалбата.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът/касатор/ е син на Ш. Ш. Ч. /Шефкет С. Ч. /, починал на 22.02.1977 г., по емлячния регистър от 1929-1935 г. наследодателят е декларирал имоти: полупустеещо в м. "В" - 2.6 дка, полупустеещо в м. "Б"-5 дка и 3.8 дка, гора в м. "К"-20.4 дка и 5 дка, чрез покупка-пустеещо в м. "Ч"-2.7 дка, 2 дка и 1 дка, пустеещо в м. "К"-2.2 дка, 2.7 дка, 3.4 дка и 2.5 дка, а по емлячния регистър от 1949 г. са декларирани по наследство - пустеещо в м. "П"-7.3 дка и 4 дка. Взето е предвид, че имотите по исковата молба са заявени за възстановяване от наследници на Шефкет С. Ч. по реда на ЗСПЗЗ по преписка № 3544А/13.03.1992 г. и регистър от 1949 г. не са декларирани, което е било задължително условие по § 3 от Указ № 573 от 28.05.1949 г. на Президиума на Великото народно събрание, касаещ задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти, поради което искът на основание чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ е приет за недоказан.

Представените влезли в сила решения на първа инстанция:

1. № 751 от 31.01.2008 г., постановено по гр. дело № 484/2007 г. на Смолянския районен съд касае друга фактическа обстановка, свързана с приложението на § 4 от Специалния закон за П. от 1931 г. и чл. 3, ал. 2 от Закона за г. /1958 г.;

1. по № 20 от 19.02.2007 г. по гр. дело № 975/2006 г. на Смолянския районен съд е представена декларация за притежавани непокрити земеделски земи от 1949 г. като надлежно писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ;

1. с решение № 90 от 2.08.2007 г. по гр. дело № 90/2007 г. на Смолянския районен съд е приета легитимация по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ на основание списък на член-кооператори на ГПК"К";

1. с решение № 752 от 16.01.2008 г. по гр. дело № 591/2007 г. на Смолянския районен съд е съобразено вписване на внесени за задружно ползване гори в кооперация "С" за вече съществуващия ревир "М" и съседни местности;

1. решение № 85 от 18.05.2007 г. по гр. дело № 11/2006 г. на Смолянския районен съд касае производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ;

1. с решение № 407 от 10.08.2007 г. по гр. дело № 391/2007 г. на Смолянския районен съд е прието, че процесната гора е предекларирана през 1949 г. в емлячния регистър;

1. решение № 813 от 13.12.2007 г. по гр. дело № 411/2007 г. на Смолянския районен съд касае идентична фактическа обстановка с решението под № 4.

А в представеното решение № 245 от 8.05.2008 г. по гр. дело № 11/2008 г. на Смолянския окръжен съд е прието, че е без значение дали някой доказва собствеността на наследодателя си с документ от 1937 г. или от 1949 г., а като се вземе предвид, че национализационните закони за г. датират от 1946 г., 1947 г. и 1948 г., т. е. преди Указ № 573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 г. глобален извод, че наследодател, който не е декларирал г. през 1949 г. не ги е притежавал, е погрешен, при което изключенията по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ не представляват титул на собственост, но поради компромисни съображения е допустимо с тях да бъде проведено пълно и главно доказване на собствеността на наследодателя.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна и допустима, но по същество е неоснователна.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.

При вярно приета фактическа обстановка въззивният съд законосъобразно е приел, че поради липса на отрицателна предпоставка за допустимост на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, претендираните за възстановяване имоти да не са заявени по административен ред /в случая пред Поземлената комисия/ правилно производството по делото е прекратено както се посочи по-горе. Взето е предвид, че в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ разпределението на доказателствената тежест задължава ищеца да докаже по несъмнен начин, че праводателят му е бил собственик на процесната гора /за която искът е отхвърлен/ преди включването й в държавния горски фонд, при условията на пълно и главно доказване с допустимите от ГПК средства, което в случая не е сторено. Отчетено е, че според Указ № 573/28.05.1949 г. недекларираните имоти остават в собственост на държавата, липсват данни да е налице предеклариране през 1949 г./и до тогава/ в емлячен регистър, когато е ставало задължителното пререгистриране на собствеността според Окръжно № 694/30.05.1949 г. относно задължителното пререгистриране на непокритите имоти. Не са ангажирани доказателства процесните два имота/гора/ да са отнети от наследодателя на ищеца с оглед предвиждането на чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд по чл. 2 се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети.

Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 във връзка с чл. 291 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение