Определение № 425 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Р. Т. К., чрез адв. П. М. против определение № 462/24.10.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 3860/2019 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 7935/21.05.2019 г. на Р. К. против определение № IV – 761/24.04.2019 г. по в.ч.гр.дело № 455/2019 г. на Бургаския окръжен съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Мотивиран е и довод за очевидна неправилност на обжалваното определение. Според жалбоподателя неправилно съдебният състав е приел, че определението на Бургаския окръжен съд от 24.04.2019 г. не подлежи на обжалване пред касационния съд. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по подадената жалба срещу постановление за възлагане от 27.04.2018 г. В частната жалба е поискано спиране изпълнението по изп.дело /№/ по описа на ЧСИ Т. К., рег./№/, с район на действие Окръжен съд Бургас. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение от 24.10.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 3860/2019 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 7935/21.05.2019 г. на Р. К. против определение № IV-761/24.04.2019 г. по в.ч.гр. дело № 455/2019 г. на Бургаския окръжен съд. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че с обжалваното определение на Бургаския окръжен съд е потвърдено разпореждане на частен съдебен изпълнител, с което е върната жалба срещу негови действия. Прието е, че с произнасянето на окръжния съд е изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора по законосъобразността на акта на съдебния изпълнител и поради това частната касационна жалба от 21.05.2019 г. като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваното определение. От приложеното кс.копие на изп.дело /№/ по описа на ЧСИ Т. К. се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискател М. С. Ж. с приложен изпълнителен лист от 01.09.2010 г., издаден по ч.гр.дело № 6156/2010 г. на Бургаския районен съд на основание чл.418,ал.2 ГПК. Видно от посочения изпълнителен лист Р. Т. К. е осъден да заплати на М. С. Ж. сумата от 30 000 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 06.01.2010 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 2750 лв. Първоначално производството е образувано пред ЧСИ И. Б.. Установява се също, че принудителното изпълнение е насочено и срещу недвижим имот, находящ се в [населено място] – 1/4 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор /№/ – жилище, апартамент с площ от 57.62 кв.м., ведно с 10.05 кв.м. ид.части от общите части на сградата. През време на проведената публична продан от 21.01.2018 г. – 21.02.2018 г. се е явил един наддавач – взискателят М. Ж., обявен за купувач при цена 9050 лв. и при обявена начална цена 9 000 лв. С постановление за възлагане от 27.04.2018 г. имотът е възложен на взискателя-купувач М. Ж.. С препоръчано писмо с обратна разписка, получена в Централен затвор на 30.05.2018 г. връчена на длъжника на 31.05.2018 г. същият е уведомен за постановлението за възлагане и възможността то да бъде обжалвано в едноседмичен срок от получаване на съобщението. От приложеното по делото съобщение се установява, че длъжникът Р. К. е освободен от Затвора на 20.06.2018 г. Жалбоподателят К. е депозирал жалба вх. № 115/22.01.2019 г. срещу постановлението за възлагане на недвижимия имот. С разпореждане на ЧСИ от 24.01.2019 г. жалбата е върната, поради просрочие. С определението на Бургаския окръжен съд е прието, че в случая са налице предпоставките на чл.262,ал.2,т.1 ГПК – жалба вх. № 115/22.01.2019 г. е подадена след изтичане на срока по чл. 436,ал.1, вр.чл.435,ал.3 ГПК и поради това съдебният изпълнител законосъобразно я е върнал. Приел е, че предпоставките на чл.47,ал.6 ГПК не са били налице, доколкото местонахождението на ответника е било известно – намирал се е в Централен затвор и съобщенията, и уведомленията са му били връчвани лично, чрез администрацията на затвора. Съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл.436,ал.1 ГПК жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат от съответния окръжен съд и постановеното решение не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК. Цитираните текстове налагат извод, че производството по жалба срещу действията на съдебен изпълнител е едноинстанционно. Изключение е предвидено само в хипотеза, когато окръжният съд остави без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. В този случай компетентен да извърши инстанционен контрол е съответния апелативен съд и постановеният от него акт е окончателен. В случая с определението на Бургаския окръжен съд е потвърдено разпореждане на частен съдебен изпълнител, с което е върната жалба срещу извършени действия от съдебния изпълнител. Това определение не подлежи на инстанционен контрол на основание чл.274, ал. 4 ГПК. С оглед на изложеното подадената частна жалба срещу определението на Бургаския окръжен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. С оглед изхода на делото без уважение следва да се остави искането за спиране изпълнението по изп.дело /№/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о