Решение № 6081 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. С. с [ЛНЧ], гражданка на Бангладеш, чрез адв. В. Петков против решение № 32862 от 08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8415/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че при постановяването му не е взета предвид разпоредбата на чл. 8, ал.3, т. 3 от ЗУБ, според която субект на преследване могат да бъдат и недържавни субекти, противно на приетото от АССГ счита, че домашното насилие, основано на пола, може да представлява преследване по смисъла на закона и да е основание за предоставяне на бежански статут. Счита, че правните изводи на АССГ не са съобразени с указанията, съдържащи се в Решение на съда на ЕС от 16.01.2024 г. по дело С-621/21, както и не са взети предвид методическите указания на ВКБООН по този въпрос, съдържащи се в становище по делото. Твърди се, че са пренебрегнати доказателствата по делото, съдържащи сведения относно спорове между семейство на касаторката и семейството на бившия и съпруг, физическо насилие и психически тормоз, нежелание на полицията в Бангладеш да предостави защита на чужденката, дискриминация и пълно социално изключване в качеството й на самотна разведена жена. Излага съображения, че С. С. принадлежи към общност на самотните разведени жени, жертви на домашно насилие, което е „принадлежност към определена социална група“ по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ съгласно становището на ВКБООН. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението, ведно с произтичащите последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява лично. За нея се явява адв. Петков, който поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно- в хода по същество. Приети са по делото представени на 12.12.2025 г., на 20.01.2026 г. и на 09.03.2026 г. с молби на пълномощника на г-жа С. писмени доказателства за здравословното и състояние. По конкретно: части от наказателно дело № 191/2021 г. на СРС, епикриза от 09.03.2026 г.; предложение по реда на чл. 157 от Закона за здравето № 38/07.01.2026 г. на Софийска районна прокуратура (СРП); ел. писмо от СРП с дата 30.12.2025 г.; искане от клиничен психолог до СРП № К-203/30.12.2025 г.; два броя амбулаторни листа от 10.11.2025 г. и 12.12.2025 г.; искане от СРС до Адвокатската колегия от 09.01.2026 г.; писмо от Център за психично здраве от 14.01.2026 г.; два броя съдебни протоколи по дело № 191/2026 г. на СРС от 20.01.2026 г. и от 26.01.2026 г.; комплексна съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза, назначена по дело № 191/2026 г. на СРС; становище от едно от двете вещи лица от 09.02.2026 г. и мотиви към решение по дело № 191/2026 г. на СРС. Ответникът - председател на ДАБ при МС, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени в съдебно заседание. Върховна касационна прокуратура не изпраща процесуален представител и не дава заключение. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на С. С., гражданка на Бангладеш, срещу Решение № 4141/15.07.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София - град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и мотиви и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е заключил, че решението на председателя на ДАБ е постановено и при спазване на приложимите материалноправни разпоредби, доколкото, при анализ на възраженията на жалбоподателката и събраните в административната преписка писмени доказателства, правилно административният орган е приел, че не са налице както материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на чужденката, предвидени в разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ, така и тези по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на С. на субсидиарна международна закрила. Съдът е оценил, че въпреки, че С. С. се е опитала да представи значими за ЗУБ мотиви за предоставяне на международна закрила, а именно развода със съпруга й и опасност за живота й, то тези твърдения правилно са приети от административния орган за изцяло недоказани на фона на цялата представена бежанска история. Изложил е, че ДАБ правилно приема, че с голяма степен на вероятност лицето използва процедурата по предоставяне на международна закрила, за да може да узакони престоя си в Република България, без реално да има нужда от международна закрила. По горните съображения Административен съд – София - град е отхвърлил изцяло жалбата на С. С. срещу решението на председателя на ДАБ, с което и е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Постановено е при правилно установено фактическа обстановка, но при неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, включително бежанската история на кандидатката и изложените от нея данни в проведеното интервю, представените по делото писмени доказателства от С. С.: сертификат за развод от 30.01.2023г., извлечение от семейния регистър относно развод от 25.01.2023г., оплакване до съда №5289/2019г., оплакване до съда №335/2023г. и оплакване до съда №112/2023г., което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. При постановяване на решението не е изготвен анализ на елементите от рисковия профил на молителката, опасенията и от преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ или тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, неправилно е приел, че изводът на Председателя на ДАБ за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденката, е формиран при пълно изследване и издирване на относимите към конкретния случай обстоятелства. При съпоставяне на последователно поддържаната от С. С. бежанска история спрямо общите констатации в административното решение за неоснователност на молбата й за международна закрила, необосновано съдът е приел, че административният орган е разгледал всички елементи, отнасящи се до индивидуалното положение на чужденката, като в противоречие с нормата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и в нарушение на чл. 9, ал. 2 АПК, не е събрал релевантната информация за държавата по произход на кандидата за закрила, в контекста на обстоятелствата, съобщени по време на интервюто от С.. Във връзка със споделеното от С. С., че в Бангладеш са налице социо-културни и религиозни особености относно сключване на принудителни бракове, признавани от държавата, че тя е сключила принудителен брак със съпруг, който я е биел и я е насилвал физически и психически, и че след като се е оплакала, не е получила защита от своите роднини и от полицията, че разведените жени нямат достъп до социален живот и защита в Бангладеш, както и че е физически и психически тормозена от собственото си семейство – отговор на въпрос № 4 от интервюто (л. 34 от първоинстанционното дело)), в изпълнение на на чл. 60 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, сключена на 11 май 2011 г. (подписана от Европейския съюз на 13 юни 2017 г., одобрена от негово име с Решение (ЕС) 2023/1076 на Съвета от 1 юни 2023 година и влязла в сила по отношение на Съюза на 1 октомври 2023 г.) административният орган е дължал обсъждане на въпроса за домашното насилие, като отправна точка при преценката, налице ли са предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на С., при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ (в хипотезата на преследване поради принадлежност към определена социална група) или на хуманитарен статут, при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 от с.з. (при наличие на реална опасност от тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне). В оспорения административен акт не са обсъдени и анализирани изразените опасения от С., че, ако бъде върната в държавата си по произход, за нея съществува реална заплаха да бъде подложена на насилие, на психически и физически тормоз от семейството си и от обществото, поради факта, че е разведена жена. Вместо да се произнесе по молбата за международна закрила на С., преценявайки посочените в чл. 75, ал. 2 ЗУБ факти, документи и обстоятелства, административният орган, е приел, че с представените от С. доказателства - два броя оплаквания до съда от 2023г. и едно от 2019г., Сертификат за развод от 30.01.2023г. извлечение от семейния регистър, относно развод от 25.01.2023г., чужденката по - скоро цели да улесни възможността да придобие на всяка цена закрила, подсилвайки по този начин бежанската си история, отколкото реална необходимост от такава. Съдържащите се в тези доказателства данни за упражнено срещу нея насилие от бившия й съпруг и негови близки, физическо и психическо изтезаване на С. с искане за заплащане на по - голяма зестра, опит за заливане на С. с киселина и др. напълно кореспондират с поддържаната от С. бежанска инстория, но тези доказателства изобщо не са обсъдени от страна на административният орган. Както АССГ, така и административният орган не са взели предвид, че от съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателката във връзка с твърденията и за преследване, физически и психически тормоз в родината й от бившия и съпруг, неприемане добре от семейството и обществото заради това, че е разведена, сексуално насилие претърпяно в миналото и др. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ, международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. От интервюиращия орган не са изложени законосъобразни, а бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, които съдът е възприел без да прецени обективно и в пълнота събраните доказателствени средства. В чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е уредена хипотезата на реална опасност от тежки посегателства, а именно: хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В ал. 8 на чл. 9 е посочено, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В тази връзка органът следва да прецени и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, защото от събраните доказателства за жалбоподателката съществува реална възможност, при завръщането си в страната по произхода, да бъде изложена отново на физически и психически тормоз от бившия си съпруг, неговото семейство, както и от нейното семейство, приятелския кръг и обществото заради това, че се е развела. Изложеното сочи на основанието "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането й в държавата по произход, които административният орган е задължен да прецени, но в случая не е изпълнил това свое задължение надлежно. Основателно е и твърдението изразено в касационната жалба, че не са съобразени указанията съдържащи се в Решение на съда на ЕС от 16.01.2024 г. по дело С-621/21. В самото решение административният орган е обсъдил съвсем бланкетно и повърхностно наведените доводи от страна на оспорващата, че в Бангладеш е била принудена от родителите си да се омъжи насила за мъж, който я тормозел физически и психически, че я е заплашвал и, че не е приета добре от хората защото е разведена самотна жена. Административният орган не е изследвал и не се е съобразил с Решение на съда (голям състав) от 16 януари 2024 година по дело С-621/21 година относно дискриминацията на жени, в което е посочено, че както отбелязва Генералният адвокат в точка 79 от заключението си, жените, които отказват да сключат принудителен брак, когато такава практика може да се приеме за социална норма в тяхното общество, или нарушават подобна норма, прекратявайки този брак, могат да се считат за принадлежащи към социална група със собствена идентичност в държавата им на произход, ако поради такова поведение се стигматизират или излагат на неодобрение от заобикалящото ги общество, което води до социалното им изключване и до актове на насилие, при преценката на молба за международна закрила, която се основава на принадлежност към определена социална група, съответната държава членка трябва да провери дали лицето, което изтъква този мотив за преследване има "основателни опасения" от преследване по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2011/95 в държавата си на произход поради тази принадлежност, като в това отношение съгласно член 4, параграф 3 от тази Директива оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване трябва да е индивидуално и да се извършва за всеки отделен случай бдително и предпазливо въз основа единствено на конкретна оценка на фактите и обстоятелствата в съответствие с правилата, закрепени не само в параграф 3, но и в параграф 4 от този член, за да се определи дали установените факти и обстоятелства представляват такава заплаха, че съответното лице да може предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане жертва на действия на преследване, ако трябва да се завърне в държавата си на произход (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Политическо мнение в приемащата държава членка), C-151/22, EU: C: 2023: 688, т. 42 и цитираната съдебна практика). В този смисъл е и представеното пред първата инстанция становище от ВКБООН от 01.10.2025 г. споделящо своя експертен опит по отношение на лицата преживели насилие основано на пола, и по отношение на домашното насилие, което може да представлява преследване. Цитиран е член 9, параграф 1 и 2 от Квалификационната директива (КД), като е посочено, че актовете на преследване могат да бъдат под формата на физическо или психическо насилие, включително актове на сексуално насилие, дискриминационни, правни или административни мерки, преследване или наказание, което е непропорционално или дискриминационно, както и действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол. Допълнено е, че в зависимост от условията преобладаващи в страната на произход, може да се считат, че принадлежността към "определена социална група" като "основание за преследване", който може да доведе до признаването на статут на бежанец, могат да се считат както жените от тази държава в своята цялост, така и по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика. В хода на настоящото съдебно производство бяха представени множество нови писмени доказателства, който подкрепят данните и твърденията на молителката изложени пред първоинстанционния съд и във второто интервю дадено пред административния орган с рег. № УП-3617 от 18.03.2025 г. От приетите пред настоящият съдебен състав - части от наказателно дело № 191/2021 г. на СРС, епикриза от 09.03.2026 г.; предложение по реда на чл. 157 от Закона за здравето № 38/07.01.2026 г. на Софийска районна прокуратура (СРП); ел. писмо от СРП с дата 30.12.2025 г.; искане от клиничен психолог до СРП № К-203/30.12.2025 г.; два броя амбулаторни листа от 10.11.2025 г. и 12.12.2025 г.; искане от СРС до Адвокатската колегия от 09.01.2026 г.; писмо от Център за психично здраве от 14.01.2026 г.; два броя съдебни протоколи по дело № 191/2026 г. на СРС от 20.01.2026 г. и от 26.01.2026 г.; комплексна съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза, назначена по дело № 191/2026 г. на СРС; становище от едно от двете вещи лица от 09.02.2026 г. и мотиви към решение по дело № 191/2026 г. на СРС по безспорен начин се установяват следните факти. Лицето С. С. страда от [заличен текст] по смисъла на [заличен текст] и [заличен текст], поради което следва да бъде настанена за задължително лечение за срок от два месеца в медицинско заведение [заличен текст]. Към момента [заличен текст]. [заличен текст]. Предвид посоченото състояние и неговата динамика е дадена оценка на [заличен текст], като сериозен, с което представлява [заличен текст], както и тези на околните. В представеното заключение е посочено, че [заличен текст], опитвайки се да преодолява неприятните спомени. Специализираната психологична оценка се обективизира в симптоми на [заличен текст]. Има данни от медицинските документи, че по време на изследването [заличен текст]. Има висок индекс на [заличен текст]. Тези новонастъпили факти, както и липсата на анализ на бежанската история на оспорващата в съответствие с Решението на СЕС по дело С-621/21 година, сочещо, че член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, за принадлежащи към "определена социална група" като "мотив за преследване", който може да доведе до признаването на статут на бежанец, могат да се считат както жените от тази държава в своята цялост, така и по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика. Член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че когато молител твърди, че се опасява от преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, не е необходимо да се установява връзка между един от мотивите за преследване, посочени в член 10, параграф 1 от тази директива, и такива действия на преследване, ако такава връзка може да бъде установена между един от тези мотиви за преследване и липсата на закрила срещу тези действия от субектите на закрила, посочени в член 7, параграф 1 от споменатата директива. Член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "тежки посегателства" обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от тази директива, води до извод, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материално- правните разпоредби, което обуславя неговата отмяна. Наред с това, от приложените справки за ситуацията в страната на произход – с вх. № МД-02-55 от 24.01.2025 г., с вх. № МД-02-333 от 13.06.2025 г., както и представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-02-61 от 23.02.2026 г., е видно, че административният орган е изследвал общата ситуация в страната на произход, а не положението на жените и конкретната бежанска история, изложена от оспорващата. Поради това административният орган не е следвало да се задоволява само със събирането на обща информация за актуалната политическа обстановка в Бангладеш и за състоянието на сигурността в страната, а чрез компетентната дирекция "Международна дейност" при ДАБ, да изготви справка за държавата по произход, релевантна за частния случай на подадената от С. С. молба за международна закрила, по конкретно, такава съдържаща данни за: традиции, вярвания и религиозни обичаи относно браковете и по точно принудителното им сключване, как са уредени законово случаите на домашно насилие – физически и психически тормоз, предвидено ли е носенето на наказателна и/или административнонаказателна отговорност от извършителите; правно положение на жените, които не желаят да сключват принудителен брак и се противопоставят на семейството и общността; държавни механизми за закрила при опасност от извършване на домашно насилие от недържавни субекти, какъв е статута и отношението към жени който са се развели, как са приети от околните включително от правоохранителни органи, като полицаи, имат ли шанс за равнопоставено включване в социалния, икономическия и обществения живот, обстоятелството, че са разведени затруднява ли ги и представлява ли за тях допълнителна пречка, трудност и негатив или повод за подигравки, социално изключване и изолиране и др. С оглед на което са основателни възраженията на касационната жалбопадателка, относно представените от административния орган справки касаещи държавата на произход Бангладеш. В оспорения административен акт не са обсъдени и анализирани в достатъчна степен изразените опасения от С. С., че, ако бъде върната в държавата си по произход, за нея съществува реална заплаха да бъде подложена на акт на насилие – основано на пола, че няма да бъде добре приета, като разведена жена, че може осъществявания от бившия и съпруг физически и психически тормоз да продължи. Следва да се разгледат и да се преценят и новонастъпилите факти касаещи здравословното състояние на С., а именно данните за [заличен текст]. Трябва да се изследва и как едно бъдещо завръщане на молителката в държавата и на произход ще се отрази на нейното [заличен текст] и на лечението й. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подадената молба за предоставяне на международна закрила от С. С., след извършване на съвкупна преценка и анализ на бежанската история и всички приобщени по делото писмени доказателства, становища и СМЕ, както и съобразяване на принципа за забрана на връщане, в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото решение и в Решението на СЕС по дело С-621/21 година, относно тълкуването на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила. Воден от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,