Определение № 33 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 315/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 25138800 от 14.09.2021 г. на Е. С. Г. за отмяна на решение №20169008 /06.08.2021г. по гр. д. № 12040/2020г. на РС – София постановено в производство по глава втора от Закона за защита от домашното насилие по гр. д. № 12040/2020г. на РС – София, на основание на чл. 303 ГПК. Ответната страна П. С. Г. не взема становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна следва не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. Съобразно задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2019 г. на ОСГК на ВКС производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Постановените съдебни решения, дори когато са влезли в сила и завършват с налагане на своеобразна административна мярка, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК на свой ред е извънреден извънинстанционен способ за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила решения по искови спорове, където формираната сила на пресъдено нещо се явява пречка за ново разглеждане на същия спор между същите страни на същото основание, когато атакуваното с молбата за отмяна решение е постановено в производство по спорна съдебна администрация в този смисъл са и разясненията в т. 4 ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочва, че влезлите в сила съдебни решения не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, което налага молбата да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът