Определение № 716 от 28.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2800/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. Г. С. от [населено място], лично и като пълномощник на С. И. С. от [населено място], срещу разпореждане от 04.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1067/2017 г. на Апелативен съд – София, с което е върната, поради неотстраняване на нередовностите й, частна касационна жалба с вх. № 7830 от 04.05.2017 г. срещу определение № 1297 от 18.04.2017 г. по посоченото частно въззивно производство. В частната жалба се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като е постановено преди влизане в сила на определението за отказ от освобождаване от държавна такса, а от друга страна, не отговаря на изискванията по чл.254 ГПК. Развити са и доводи във връзка с други висящи гр.дела и тяхното администриране. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да върне частната касационна жалба, подадена от С. С. с вх. № 7830 от 04.05.2017 г. срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1297 от 18.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1067/2017 г., с което е потвърдено определение № 3755 от 10.02.2017 г. по ч.гр.д. № 15428/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-„д” гражданско отделение за оставяне без уважение молбата на С. и С. С. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева, съдията-докладчик по ч.гр.д. № 1067/2017 г. на САС е приел, че констатираните нередовности в разпореждане от 18.05.2017 г. не са отстранени в срок. Обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба е допустимо и правилно. В съответствие с правомощията си, свързани с администриране на депозирана частна касационна жалба срещу постановен от апелативната инстанция съдебен акт, съдията – докладчик правилно е констатирал нередовности, подробно посочени в разпореждане от 18.05.2017 г. Няма спор относно надлежното уведомяване на подателя на частната касационна жалба за указанията на съда, при липса на твърдения за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 и чл.281 ГПК в рамките на определения от съда преклузивен срок. Това е достатъчно за пораждане на неблагоприятните за страната последици, предвидени в чл.262, ал.2, т.2, вр. с препращащата разпоредба на чл.275, ал.2 ГПК. Като неоснователни следва да се преценят доводите на частните жалбоподатели във връзка с изискуемото съдържание на определенията, тъй като видно от данните по делото е, че посоченият съдия-докладчик в постановеното въззивно определение е заместен с нов съдия-докладчик /по силата на издадена от председателя на САС заповед № А-1284 / едва след постановяване на атакуваното разпореждане. Даденото указание за внасяне на държавна такса по настоящата частна жалба/ разпореждане от 25.07.2017 г. на САС/ следва да се счита за отменено с постановяване на последващо разпореждане от 06.11.2017 г., което е видно от мотивите към последното. С оглед обхвата на настоящото частно производство, не следва да се преценяват доводите, относими към предпоставките за освобождаване от държавна такса, нито твърденията във връзка с администриране на посочените дела в писмо от 21.02.2017 г. на Пловдивски окръжен съд /приложено по ч.гр.д.№ 1067/2017 г. на САС/. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение