Определение № 50517 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2151/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. и Р. Р. Р., чрез баща им и законен представител – Р. И. Р. срещу решение №77 от 27.05.2022 г. по в.т.д.№30/2022 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №119 от 29.10.2021 г. по т.д.№122/2019 г. на ОС Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от И. Р. Р. и Р. Р. Р., чрез баща им и законен представител – Р. И. Р. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл.511, ал.3, пр. първо, вр. ал.1, вр. чл.513, ал.1 от КЗ за заплащане на суми в размер на по 100 000 лв., предявени като частични от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2017 г., до окончателното изплащане, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния дядо – И. Р. Й., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 01.12.2017 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Могат ли фактите и обстоятелствата, доказващи по смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и претърпени интензивни страдания от неговата смърт, да бъдат обобщени за всички случаи или са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. 2. Длъжен ли е въззивният съд, съобразно чл.236, ал.2 от ГПК, да прецени доказателствата по делото и на техния фон, да обсъди всички правнорелевантни факти, доводи и възражения на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи. Ответникът по касация НББАЗ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел по единствения спорен въпрос по делото, относно материално-правната легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди, е посочил, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изложил е съображения, че в случая не се установява при условията на главно и пълно доказване ищците /жалбоподатели във въззивното производство/ да са създали със своя дядо особено силна духовна и емоционална връзка, която да се отличава по съдържание от традиционно съществуващите връзки между дядо и внуци; интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдалия от загубата на дядо им, да надвишават нормално понасяните такива. Счел е, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод за едновременната наличност на фактите, които да обосновават активна материалноправна легитимация на ищците, като няма данни за конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особено близка духовна и емоционална връзка между дядото и неговите внучки, необичайна за този вид родствени отношения. Посочил е, че не се доказва в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди, които да надхвърлят по интензитет и продължителност нормално понасяните такива от внуци при загубата на дядо. Изложил е съображения, че топлите и сърдечни отношения между дядо и внуци, взаимната им привързаност, удоволствието от общуването са правило в традиционното българско семейство, а съвместното живеене на семействата на дядото и внуците, полагането на грижи от дядото при отглеждането на внуците, включително при отсъствие на техните родители, занимаването им с различни игри са израз на типичното за българското общество участие на дядото при отглеждането и възпитанието на внуците, но не сочат на изключителност на съществувалата между починалия и неговите внучки родствена връзка. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като крайният извод за липса на материално-правна легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 01.12.2017 г., е в съответствие с разрешението, дадено в решение №50008 от 04.07.2023 г. по т.д.№2798/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №50042 от 13.07.2023 г. по т.д.№1010/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Съобразно визираната практика, последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, като тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Ето защо и с оглед Тълкувателно решение №1 от 24.01.2022 г. по т.д.№1/2018 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС /даващи принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени/, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление №2/30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.ХІ.1969 г. на Пленумът на ВС. В процесния случай правните последици от смъртта, вследствие на ПТП от 01.12.2017 г., са настъпили преди приемането на ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и обявяване с него за изгубило сила Постановление №2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд /с което е дадено задължително тълкуване, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри/, респективно крайният извод на въззивния съд е съобразен с практиката на ВКС, наличието на която изключва поддържаните селективни основания по поставените правни въпроси. Предвид изложеното решението не може да се допусне до касационно обжалване, като с оглед изхода на спора касаторите дължат на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 6360 лв. с вкл. ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,