Определение № 194 от 14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1312/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба само от Д. С. Д. от [населено място], чрез адвокат Г. А., с вх.№ 37919/13.12.2012 г. на Варненския окръжен съд, подадена чрез куриерски услуги на 12.12.2012 г., срещу определение №3121 от 06.11.2012 г. по ч.гр.д.№3243/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което частната жалба на настоящия жалбоподател и на [фирма] с правно основание чл.396, ал.1, ГПК срещу определение от 10.11.2011 г. по гр.д.№11279/2011 г. на Варненския районен съд, ГО, VІІІ състав е оставена без разглеждане. С това определение районният съд е допуснал на основание чл.389, във вр. счл.391, ал.1,т.2 ГПК обезпечение на исковете, предявени от ищеца [фирма] с правно основание чл.45, чл.49 и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответниците [фирма] и Д. Д. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на Д. Д., след внасяне на гаранция от ищеца в размер на 3020 лв. С обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че частната жалба на [фирма] и Д. Д. е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като в случая не е издадена обезпечителна заповед, а и наложената възбраната не е вписана. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото правният му интерес произтича от неизгодното за него определение, с което е допуснато обезпечението. Навежда и доводи за злоупотреба с право от страна на ищеца [фирма], който с невнасянето на указаната му гаранция възпрепятства обезпечителното й предназначение в хипотезите на чл.403 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. Действително, че с постановеното от Варненския районен съд определение с правно основание чл.389 ГПК, исканото от ищеца обезпечение на предявените от него искове е допуснато условно, след внасяне от ищеца на определената от съда гаранция. Докато тя не бъде представена, допуснатото обезпечение няма сила и не се издава обезпечителна заповед. Правният интерес на ответника Д. и настоящ частен жалбоподател, обаче произтича от самото определение, с което е допуснато исканото обезпечение. С навежданите доводи за постановеното отхвърлително решение по така предявените искове, жалбоподателят фактически оспорва условията за допускане на обезпечението, поради вероятната неоснователност на исковете. Съобразно изложеното дотук определение №3121 от 06.11.2012 г. по ч.гр.д.№3243/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО ще следва да бъде отменено само по отношение на частния жалбоподател, тъй като правилото на чл.271, ал.3 ГПК не важи за обикновените другари, каквито са солидарните длъжници. Делото ще следва да бъде върнато на същия съд за разглеждане на частната жалба с вх.№20687/08.08.2012 г. на Варненския районен съд само по отношение на жалбоподателя Д. Д.. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд