Определение № 3631 от 26.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2494/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Ботев от гр. Варна, срещу Определение № 827/23.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1244/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. за образуване на касационно производство против Решение № 1177/16.08.2023 г., по същото административно дело. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска отмяната му, продължаване на дължимите процесуални действия по депозираната касационна жалба, съответно делото да бъде разгледано по същество. Ответникът – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Е. Лазарова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд, след като е преценил материалното и семейно положени на касационния жалбоподател въз основа на представените от него писмени доказателства по делото, е достигнал до извод, че не са налице материалните предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане от държавна такса. Установил е, че Ботев не притежава недвижим имот и МПС, но живее в дома на родителите си, без да заплаща наем, и без необходимост да покрива самостоятелно своите битови разходи. В допълнение към горното всеки месец получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 601,50 лв. и добавка по чл. 70 от Закона за хората с увреждания в размер на 126 лв. Въз основа на горното е прието, че дължимата еднократна държавна такса от 30 лв. не би бил прекомерен разход за молителя и той има възможност да я заплати. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е видно, че Административен съд – Варна е достигнал до материално законосъобразен правен извод за липсата на обстоятелствата, които се вземат предвид, когато лицето следва да се освободи от заплащане на държавна такса по делото. Материалните изисквания са уредени в чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно текста такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, което се преценява след проверка на доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Съобразно приетите за установени фактически обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че изводът на административният съд относно липсата на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на разноски в размер на следващата се държавна такса от 30 лева е правилен. След задълбочена преценка на подлежащите на деклариране от жалбоподателя данни е установено, че В. Ботев разполага с регулярни доходи, което е дало повод на съда да обоснове своята преценка, че не са налице основанията на цитираната правна норма, поради което молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационното оспорване правилно е оставена без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,