Определение № 9377 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9351/2025 г.

Постъпила е частна жалба от С. З. К. от [населено място], обл. Пазарджик, срещу Определение №2979 от 02.07.2025 г. по адм. дело №662/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която е оставено без уважение искането и за предоставяне на правна помощ по същото дело. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт от състав на Административен съд – Пазарджик, респ. се настоява за отмяната му и за предоставяне на правна помощ. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без уважение искането на страната за предоставяне на правна помощ по същото дело, административният съдия е приел, че интересите на правосъдието по конкретно очертания правен спор не обосновават предоставянето на правна помощ, вкл. и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, респ. засиленото служебно начало в съдебната фаза на процеса. Настоящият състав на касационната инстанция намира така формираните изводи от административния съдия по този въпрос за законосъобразни. Преди всичко следва да се отбележи, че законовата рамка(чл.23 ал.2 от Закона за правната помощ – ЗПП) изисква на първо място първостепенният съд да прецени, въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изводите са формират на база: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други обстоятелства. Но това е само първото условие. Т.е. то не е достатъчно, за да обоснове по абсолютен начин задължението на съдията за предостави търсената правна помощ от жалбоподателя. В тази насока следва да се посочи, че чл.23 ал.2, изр. първо ЗПП ясно предвижда, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв, но и интересите на правосъдието изискват това. Отделно, с новелата на чл.24 от ЗПП законодателят е посочил и отрицателните предпоставки, т.е. тези които препятстват предоставянето на помощта, независимо, че лицето безспорно е установило, че няма достатъчно средства да заплати възнаграждение за един адвокат и желае да му се определи такъв(както е и в настоящия случай с К.). Съгласно чл.24, т.1 от ЗПП правна помощ няма да се предостави, ако това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Именно в тази насока са и формираните от първостепенния съд мотиви за отказ. В този смисъл изложените съждения в частната касационна жалба, че административния съдия е формирал изводите си произволно и те не намират законова опора, не може да се споделят. В тази връзка следва да се анализира дали разглеждания казус разкрива белезите на случай, при който предоставянето на помощта не е обосновано от гледна точка на ползата, която тя била донесла на страната, респ. и интересите на правосъдието изискват това. В тази връзка оспореният акт – Заповед от 04.02.2025г. на Директор ДСП – Септември, с която е отпусната по заявление на К. месечна социална помощ за допълване на доходите, но в по-нисък размер от търсения от заявителя, не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, още повече, че видно от последващо представен акт на административния орган от 09.05.2025г., считано от 01.04.2025 г. размерът е определен на 655,60 лева, като са преценени и нуждите на К. и М.. Т. е. спорът се концентрира само за размера в период от три месеца, като в последващия акт е посочено и по какви конкретни причини първоначално е бил определен по-нисък размер на месечната помощ. С оглед на това и засиленото служебно начало в тези производство, то интересите на страната са максимално защитени и действително не се обосновава предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представително, тъй като К. ясно е формулирала възраженията си. При това положение преценката на първоинстанционния съд по този въпрос следва да се сподели, което обосновава и извода на настоящия състав – за оставяне в сила на определението от 02.07.2025г. в оспорената му част. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение