Определение № 250 от 09.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2053/2014 г.

Постъпила е молба от Р. С. И. за отмяна на допусканата от съда обезпечителна мярка и за освобождаване на внесената от него като гаранция сума в размер на 1493.33лв. За да се произнесе по основателността на молбата съдът взе предвид следното: Сумата, внесена като надлежно обезпечение по направено искане за спиране изпълнението на влязло в сила решение по присъдено вземане при подадена молба за отмяна, се освобождава и връща на вносителя съгласно разпоредбата на чл.282,ал.5 ГПК /приложима в настоящия случай съгласно чл.309, ал.1 ГПК/ само когато спорът за дължимостта на съответното вземане бъде окончателно разрешен с влязло в сила решение, с което искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено. Ако обаче въззивното решение е отменено по реда на чл.303 и сл. ГПК и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, т.е. производството по предявения срещу Р. С. И. иск е все още висящо и спорът за дължимостта на направените в това производство разноски не е разрешен, предпоставките за връщане на внесеното обезпечение на искането за спиране на изпълнението не са налице, доколкото и самото изпълнително производство не се прекратява, а съгласно чл.309, ал.2 ГПК се спира до окончателното приключване на делото. В случая с решение №175/19.06.2014г., постановено по настоящето дело, влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 11.07.2013г. по в.гр.д.№239/2012г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Производството по делото следователно все още е висящо, изпълнителното производство не е прекратено и не е налице основание за връщане на внесената като обезпечение по искането за спиране на изпълнението сума не е налице. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение