Определение № 60334 от 20.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1827/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. С. Н. - чрез адв. Н. В. от АК Варна, срещу определение № 201 от 23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 138/2021 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на Г. Н. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното в производството по гр. д. № 138/2021 г. решение № 19 от 28.05.2021 г. в частта за разноските. В частната жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че с въззивното решение съдът неправилно е присъдил разноски, тъй като поради потвърждаване на обжалваното от двете страни първоинстанционно решение и правилото на чл.78, ал.1 ГПК нито една от страните няма право на разноски. В условията на евентуалност навежда оплаквания, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е присъдил на страните разноски за държавна такса, които не се дължат с оглед неоснователността на въззивните жалби, и е определил на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер, по-нисък от дължимия съобразно обжалваемия интерес пред въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.07.2021 г. и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 138/2021 г. е образувано пред Апелативен съд - Варна по повод въззивна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу решение № 260388 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 56/2020 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която дружеството - застраховател е осъдено да заплати на основание чл.432 КЗ на Г. С. Н. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 23.11.2018 г., за разликата над 5 000 лв. до 30 000 лв., и по насрещна въззивна жалба на Г. Н. срещу частта от решението, с която искът по чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв. В производството пред въззивната инстанция ищецът Г. Н. е представляван от процесуален представител с уговорено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С решение № 19 от 28.05.2021 г. Апелативен съд - Варна е потвърдил решението на Окръжен съд - Варна в обжалваните от двете страни части и е осъдил ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на Г. Н. разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 200 лв., и на адв. Н. В. - адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 830 лв., съответно осъдил е Г. Н. да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 1 750 лв., в т. ч. 500 лв. държавна такса и 1 250 лв. адвокатско възнаграждение. В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищецът Г. Н. е сезирал въззивния съд с молба за изменение на решението в частта за разноските. С обжалваното в настоящото производство определение от 23.06.2021 г. Апелативен съд - Варна е оставил молбата без уважение с мотиви, че независимо от неоснователността на двете въззивни жалби страните имат право на разноски, които са изчислено съобразно обжалваемия интерес и разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд е изложил и съображения, че няма основание за изменение на решението по отношение на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждението е изчислено с ДДС, каквото се дължи предвид регистрацията на процесуалния му представител по реда на ЗДДС. Частната жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, е основателна. Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл.78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от страните има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./. Производството пред Апелативен съд - Варна е приключило с потвърждаване на първоинстанционното решение както в обжалваната от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД осъдителна част, така и в частта за отхвърляне на иска, предмет на обжалване с насрещната въззивна жалба на ищеца Г. Н.. Поради неоснователността на двете жалби нито една от обжалващите страни няма право на разноски за държавната такса, заплатена при подаване на неоснователната жалба. Въззивният съд неправилно е присъдил на страните разноски за държавна такса, съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска, и впоследствие незаконосъобразно е оставил без уважение молбата на ищеца - частен жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта за осъждане на последния да заплати на ответника разноски за държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от иска. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в посочената част и на основание чл.248 ГПК въззивното решение следва да бъде изменено по отношение на присъдената в полза на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД държавна такса за въззивното производство в размер на 500 лв. Ответникът не е упражнил правото си по чл.248 ГПК да поиска изменение на решението в частта, с която е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса, и по тази причина решението не може да бъде изменяно в частта, с която на ищеца Г. Н. са присъдени разноски за държавна такса за въззивното производство. Обжалваното определение е неправилно и в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта относно присъденото в полза на процесуалния представител на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Поради неоснователността на подадената от жалбоподателя въззивна жалба /с обжалваем интерес 10 000 лв./ адвокатското възнаграждение се дължи само за осъществената защита и процесуално представителство по въззивната жалба на ответника с обжалваем интерес 25 000 лв. Изчислено според правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото в полза на адв. Н. В. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА възлиза на 1 280 лв., а не на 830 лв., както неправилно е приел въззивния съд, поради което молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за възнаграждението по чл.38 ЗА е основателна. По изложените съображения обжалваното определение, с което молбата е оставена без уважение, следва да бъде отменено и в частта относно възнаграждението по чл.38 ЗА като на основание чл.248 ГПК въззивното решение следва да бъде изменено с осъждане на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на адв. Н. В. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за производството пред въззивната инстанция в размер на 1 280 лв. /вместо присъдените с решението 830 лв./. С оглед формулирания в молбата по чл.248 ГПК алтернативен петитум въззивното решение не следва да бъде изменяно в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,