Решение № 653 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 660/2009 г.

Решение № 653 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 660/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Т. П., Ж. Г. Ц., В. С. Ц., А. М. А. и М. М. А. - като непълнолетна, със с. на п. си З. А. П. против решение № 516/29.12.2008 г. на Софийски градски съд, ВК, IV "Д" отд., постановено по гр. д. № 1441/2008 г., с което е оставено в сила решение от 13.08.2004 г. по гр. д. № 606/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав. Касационното обжалване е допуснато, поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, свързано с произнасянето на съда по материалноправен въпрос относно настъпване на реституция на имот, на основание чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, принадлежал на наследодателя на ищците, като впоследствие част от имота била застроена и възможността от възстановяване правото на собственост върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект, в противоречие с приетото с Тълкувателно решение № 6/2005 г. по гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС относно приложимостта на Тълкувателно решение № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС, свързано със застрояване на незаконно отнети имоти и отчуждени имоти, в периода 1944 г. - 1989 г., когато строежите са били законни, като според изложеното с точка първа от това тълкувателно решение - новото строителство в незастроен имот е пречка за реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи съобразно нормативите за устройство на територията самостоятелен обект на собственост. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба С. о. "М" гр. София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Ищците, настоящи касатори, в качеството си на наследници на общия наследодател Ц., са предявили против С. Община - район "М" гр. София, иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет - ревандикацията на следния недвижим имот - частта от 1100 кв. м от имот пл. № 3819 от кад. листове 16 и 17 по плана от 1939 г., при описани граници на тази част, а понастоящем по действащия план представляващ част от парцел **** кв. 9, граничеща на изток с бул. "А", като твърдят, че след смъртта на наследодателя им процесният имот е бил присвоен от общината, без да е отчуждаван по надлежния ред и без те да са били обезщетявани, като част от него е била отредена с регулационния план на ж.к. "М" за жилищно строителство, което мероприятие е реализирано и заема част от имота, а от същия е останала незастроена част, процесната свободна площ от 1100 кв.м, която не е засегната от мероприятието и отговаря на изискванията на ЗТСУ (отм.) за образуване на самостоятелен парцел, поради което е възстановена по силата на реституционния закон, а ответника я владее без правно основание. Съгласно приложения по делото препис от договор за доброволна делба от 17.10.1947 г., в дял на общия наследодател на ищците Ц са поставени описаните недвижими имоти, включително процесния - описан като нива с площ 2864 кв. м, находяща се в землището на кв. "Д" гр. С., местността "К", при съседи: Веселин П., Павел М., Данчо П. и път. Според данните по депозираните пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд съдебно-технически експертизи липсва отчуждителна преписка относно имота, принадлежал на наследодателя, отразен като имот пл. № 3819 от кадастралния план от 1939 г., както и данни за изплащане на обезщетение в тази връзка, като с одобрения със З. № РД-50-09-224/20.05.1988 г. имот пл. № 3819 (стар) попада в кв. 9 с отреждане за ОЖС и магазини, като част от общия имот попада и в улица и при осъществяване на мероприятието по отреждането са реализирани само ОЖС и улица. В потвърждение на изложеното в съдебно-техническата експертиза на вещо лице Т. Д. за липса на отчуждителна преписка е и издаденото удостоверение изх. № 1194-I-20 от 2.10.2008 г. на С. община- Д. "И", според което за имот пл. № 3819 - стар, м. "Д", липсват в архива на дирекцията данни за отчуждаване на имота за жилищно строителство, а съгласно удостоверение № АГ-94- 980/11.05.2002 г. имота, описан в т. 1 на дял I на договора за доброволна делба от 1947 г., поставен в дял на наследодателя на ищците, е идентичен с имот пл. № 3819 от кад.листове 16 и 17 по плана от 1939 г., а понастоящем попада в парцел **** от кв. 9 - отреден за жилищно строителство с регулационния план, одобрен за ж.к. "М", по силата на горепосочената заповед от 1988 г., като мероприятието е реализирано и жилищният блок заема западната част от процесния имот, останалата част от 970 кв.м, защрихована от скицата към удостоверението е свободна, който имот попада в общ терен от 54 434 кв.м и за който е съставен акт за частна общинска собственост № 92 от 10.12.1996 г. По отношение на процесната незастроена част, според заключението на вещо лице Т. Д., депозирано пред първоинстанционния съд, попадаща извън сервитута на блока и е с непосредствен излаз на улица, поради което отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ (член 54 от ППЗТСУ) за обособяване на самостоятелен УПИ (парцел), което се допълва от данните по депозираната на лист 33 от въззивното дело допълнителна техническа експертиза, в която процесното място е оцветено в червен цвят, по контура означено с буквите: АБВГ, по приложената на лист34 от делото скица, попада в затревен терен, без да има изрично отреждане"за озеленяване" по регулационния план, а в тази територия са налице реституирани имоти-оцветени в зелено на скицата. ВКС намира, с оглед задължителната за съдилищата съдебна практика, свързана с приложението на реституционните закони, обект на постановеното с горепосочените Тълкувателни решение № 6/2006 г. и № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС, относно допустимостта на реституцията при наличието на установеното с доказателствата по делото, следва да се приложат разрешенията, предвидени в тези решения, а именно когато незаконно отнети или отчуждени не по установения ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера в който са били отнети или отчуждени се прилагат разрешенията на т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/1995 г. за допустимостта на реституцията, ако строежа е законен. С § 1, ал. 2 от ПЗР на ЗОСОИ (Д.в. бр. 107/18.11.1997 г.) се предвиди допълнително реституционно основание, като се създаде нова ал. 2 на чл. 2 от ЗВСОНИ, според която се възстановява правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., при което положение за собствениците на тези имоти настъпва по силата на закона ефектът на реституирането на правото на собственост върху тези имоти и правоимащите по нея могат да защитят правото си на собственост по исков ред, каквато хипотеза е налице в случая, съгласно доказателствата и установеното със същите по делото, във връзка с предявения ревандикационен иск. Целта на реституцията е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Новото строителство в незастроен имот, каквото е налице в случая, е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост, съобразно нормативите за устройство на територията, в какъвто смисъл са разрешенията на т. 1 и т. 2 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия спор, предмет на заявената ревандикационна претенция е именно останалата незастроена част от имота на наследодателя на ищците, отнет от последния не по установения ред, като съгласно изложеното в техническата експертиза, депозирана пред първоинстанционния съд на 06.12.2002 г. от вещо лице Т. Д. част от имота и извън сервитута на блока е с непосредствен излаз на улица и отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ (парцел), поради което е налице предвидената в горепосоченото тълкувателно решение хипотеза и реституционния ефект по отношение на процесния имот е настъпил по силата на закона, защото не са налице пречките за възстановяване на правото на собственост върху тази част, от която може да се образува самостоятелен парцел **** спазване на предвидените за това нормативи. Следователно, ищците се легитимират като собственици на процесния имот, на основание настъпилата реституция на същия, както вече бе посочено по-горе и ответника владее имота без правно основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан. Като е приел противното въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и спора се реши по същество. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд