Определение № 122 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7416/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на Т. К. Х. срещу определение № 783/ 03.10.2014 г. по гр.д.№ 456/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд, с което „Д.-к. ц. І - П.” Е. е осъдено да заплати на Т. Х. 430,83 лв разноски. ВКС констатира, че по същото дело на окръжния съд е постановено въззивно решение, срещу което са подадени касационни жалби от Т. Х. и Т. И. и по тях е образувано касационно производство (гр.д.№ 7417/ 2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о.). Съгласно чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, определението за допълване на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Няма съображения, налагащи отделно разглеждане на жалбата срещу определението и на тази срещу решението, поради което и на основание чл.213 ГПК съдът