Решение № 4515 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 375/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. П. чрез процесуален представител, срещу решение № 1533 от 17.10.2025 г., постановено по административно дело № 392/2025 г. от Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу отказ, обективиран писмо от 04.08.2025 г. на “Стик Кредит“ АД и е осъдена да заплати 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания отказ бъде отменен, като ответникът бъде осъден да заплати на процесуалния представител адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, 2 от Закона за адвокатурата(ЗАдв.) за цялото производство. Ответникът по касационната жалба – „Стик Кредит“ АД, представлявано от Изпълнителния директор, в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Възразява против искането за определяне на възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбодател по реда на чл. 38, ал. 1 във вр. с ал.2 ЗАдв. и прави искане за събиране на доказателства за събиране на доказателства за материалното състояние на касационния жалбодател, а алтернативно за спиране на производството до постановяване на решение по т.д.№ 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него акт е издаден от компетентния администратор на лични данни, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е незаконосъобразно. Производството по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламента и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) е започнало по подадено от П. чрез процесуален представител искане на основание чл. 15 и чл. 20 ОРЗД да Ѝ бъдат предоставени копия от всички договори за кредит в периода 2016 -2025 г., како и съпътстващите ги документи- общи условия, погасителни планове и др. В отговор на това искане, подадено на 10.07.2025 г. дружеството изпраща по електронна поща на 04.08.2025 г. писмен отговор, с който потвърждава, че през посочения период е обработвало предоставени от П. нейни лични данни за целите на сключване на договор за кредит, а именно имена, ЕГН, адрес по лична карта, номер на лична карти и др., които са обработвани в минимален обем, необходим за идентифициране на страните и изпълнението на договора, като изразява становище, че с това е изпълнило задълженията си по чл. 15 ОРЗД и предоставянето на копия от носителите на тези лични данни е неоснователно. При тези данни неправилно и при превратно тълкуване на приложимите нормативни разпоредби и приетото в решение № С-487/21 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) АС Враца приема, че отказът на дружеството да представи исканите документи е законосъобразен. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на П.. Ето защо, като не е предоставило достъп до изрично поисканата документация, дружеството не е удовлетворило така отправеното до него искане. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Следователно с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. В заключение следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на закона, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалвания отказ на администратор на лични данни бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на същия за ново произнасяне, съобразно дадените указания в двуседмичен срок. При този изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на касационната жалбодателка възнаграждение за извършената адвокатска работа в размер на 920 евро – по 460 евро за всяка от инстанциите, съобразно фактическата и правна сложност на делото. Искането за спиране на производството по делото до постановяване на решение по ТД №3/2025 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като фактите по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. са установени с представена писмена декларация от П. пред първоинстанционния съд, която не е оспорена и съответно установените с нея обстоятелства не са опровергани, включително с други представени по делото документи. Направените доказателствени искания от ответника в тази насока са недопустими на първо място предвид разпоредбата на чл. 193 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК, а освен това и предвид забраната по чл. 219, ал. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение