Определение № 207 от 20.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 694/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 846 от 08.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 485/2013 г. на Ловешки окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 3003 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1358/2013 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците В. М. П. и Р. С. П.. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: С разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС за произнасяне по въпроси на заповедното производство, по които е създадена противоречива съдебна практика. В предмета на тълкувателното дело - т.8, е включен и въпросът „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”. Преценката дали обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение, постановено в рамките на заповедно производство, подлежи на касационен контрол и дали жалбата е процесуално допустима е обусловена изцяло от произнасянето на ОСГТК на ВКС по посочения въпрос. Поради това производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,