Определение № 3533 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Подадена е молба от С. А. Е., чрез адв. С. за отмяна на определение №1098 от 15.05.2023г. по гр. дело №4583/2022г. на ВКС, с което се потвърждава решение №1627 от 28.06.2022г. по въззивно гр. дело №9204/2021г. по описа на СГС, с което се потвърждава решение № 20043634 от 16.02.2021г. по гр. дело №74053/2017г., на СРС, с което е постановено делбата на процесния апартамент №1, находящ в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да бъде извършена чрез изнасянето на същия на публична продан. На първо място се твърди наличието на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК – тъй като това решение според молителя противоречи на решение №137167 от 05.06.2017г., постановено по гр. дело №13503/2016г., и експертизите, приети по него, които установяват, че имотът е поделяем. На следващо място се твърди и наличието на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като С. Е. в първата фаза на делбата по гр. дело №74053/2017г. по описа на СРС не е бил ефективно представляван от тогавашния си пълномощник - адвокат Е. И., която неколкократно не се е явявала в съдебни заседания. Ответницата В. Ю., чрез адв. Й. е подала писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал.1 ГПК, както и поради липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на основанията по чл. 303, ал.1 и чл. 304, ал.1 ГПК. По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Производството за отмяна е средство за извънреден извън-инстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл. 303 и 304 ГПК. От друга страна правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл. 305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл. 303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Ето защо при проверката за допустимост на молбата за отмяна, която Върховният касационен съд извършва по реда на чл. 307 ГПК, на първо място следва да се провери дали молбата за отмяна е подадена в срок. В разглеждания случай, с определение №1098 от 15.05.2023г., постановено по гражданско дело №4583/2022г., Върховният касационен съд, второ гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение №1627/28.06.2022г. по гр. дело №9204/2021г. на Софийския градски съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на СРС по гр. дело №74053/2017г., с което е постановено делбеният имот да бъде изнесен на публична продан. Преди всичко следва да се посочи, че по гр. дело №4583/2022г. по описа на ВКС, съдът се е произнесъл с определение №1098 от 15.05.2023г., постановено по реда на чл. 288 ГПК. Доколкото по реда на чл. 303 и сл. ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения, то вероятно искането на молителя е насочено срещу въззивното решение №1627/28.06.2022г. на СГС. В молбата за отмяна вх. №25024966/29.11.2024г., подадена от С. Е. се посочва наличието на две основания за отмяна – по т. 4 и по т.5 на чл. 303, ал.1 ГПК. Според разпоредбата на чл. 305, ал.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано: т.4 - от деня на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл.303, ал.1, т.4; т.5 – от деня на узнаване на решението - в случаите по чл.303, ал.1, т.5 и 6 и чл.304. В конкретния случай, с постановяване на определение №1098 от 15.05.2023г. на осн. чл. 288 ГПК по гр. дело №4583/2022г. на ВКС, решението на Софийския градски съд, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК. Следователно, от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305 ГПК във връзка с твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. От върнатия отрязък на съобщението, приложен на последната страница към въззивното дело, се установява, че молителят е узнал за въззивното решение, чиято отмяна иска, на 22.08.2022г., когато препис от същото му е бил връчен лично. От тази именно дата е започнал съобразно разпоредбата на чл. 305 ГПК да тече тримесечният срок по посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. При така установените данни по делото, се налага изводът, че молбата, подадена на 29.11.2024г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение №1627/28.06.2022г. се явява просрочена. Предвид изложеното и съобразно указанията, съдържащи се в т.9 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК, според които молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, настоящата молба следва да се остави без разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, І г. о.