Определение № 758 от 28.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 701/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на О. – гр. Б. против определение №177 от 08.06.2009г. по т.д. 127809г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С обжалвания съдебен акт, състав на Бургаски апелативен съд е оставил без уважение молбата на О. – гр. Б. за допускане на обезпечение на предявените от молителя искове с правно основание чл.71 ТЗ чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на вписванията на решения в търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на “К” АД – гр. Б., с ново наименование и седалище – “ В. К. ” АД – гр. С.. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че исканата обезпечителна мярка е недопустима, с оглед разпоредбата на чл.397, ал.1 ГПК и с оглед характера на самото обезпечително производство, чрез което не може да бъде допуснато блокиране на дейността на търговското дружество. С разпоредбата на чл. 536 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР, изрично се определяли основанията за спиране на регистърното производство при наличие на конкретно посочени хипотези. Процедурата по чл.19, ал.5 ЗТР била специална относно спиране на регистърното производство, поради което и съгласно действуващия ЗТР не можело по пътя на обезпечението на исковете да се дерогира специалния ред. Частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят е изложил оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт като е развил доводи за наличие на обезпечителна нужда от налагане на исканата мярка- спиране на вписванията по партидата на ответника. Оплакването е неоснователно, с оглед неприложимостта на чл.536 ГПК в производството по обезпечаване на исковете по чл.71 ТЗ. Разбирането на жалбоподателя за това, че спиране на охранителното производство по реда на чл.536 ГПК съставлява адекватна обезпечителна мярка на предявените искове по чл.71 ТЗ е неправилно тъй като влиза в противоречие със задължителните указания дадени с т.10 на ТР № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС на РБ, което не е загубило сила и след приемане на Закона за търговския регистър и ГПК / в сила от 01.03.2008г./. С цитираното тълкувателно решение е приета недопустимост на спиране на вписването като вид обезпечителна мярка, с оглед противоречие на тази мярка с императивното изискване за търговеца / чл. 4, ал.3 ТЗ /отм./ в седмодневен срок да заяви пред регистърния съд подлежащите на вписване обстоятелства. Това изискване е възпроизведено и в нормата на чл.6 ЗТР, поради което и при действуващия ред, спирането на регистърното производство би противоречало на императивно законово правило, което води до извод за недопустимост на такава мярка. Предвидените в чл.536 ГПК хипотези/ идентични по съдържание с тези визирани от чл.430 ГПК /отм./са изцяло относими към образувано самостоятелно производство, в което следва да бъдат преценявани предпоставките за такова спиране и което към настоящия момент се извършва от органа по чл.25, ал.1 ЗТР. Такава преценка не може да бъде осъществявана инцидентно, в производство по обезпечаване на иск по чл.71 ТЗ, поради различния характер и предмет на тези производства – в този смисъл и т.10 на ТР № 1/2002г. на ВКС на РБ. С оглед изложеното и като е приел недопустимост на исканата обезпечителна мярка въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение