Определение № 514 от 03.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2453/2022 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7284/09.09.2022г. на С. С. С., чрез адв. Ц. В. А., срещу определение № 170 от 05.08.2022г. по т.д. № 320/2022г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което производството по исковата молба на жалбоподателката, с която е предявен иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, е прекратено като недопустимо поради изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. От съдебния състав е възприето, че от товарителница № 3194163, представена от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД с отговора на исковата молба, се доказва, че на 05.08.2010г. на адреса на жалбоподателката, посочен в договора за револвиращ заем от 07.07.2009г., за вземанията по който е било издадено арбитражно решение № 786/19.03.2010г. по в.а.д. № 786/2010г. на арбитър Б. Г. и съдържащ споразумение за арбитраж, е било изпратено арбитражното решение. То е получено от лице, обитаващо адреса. Отделно от това по образуваното през 2013г. изпълнително дело пред ЧСИ Росица А. е било изпратено запорно съобщение до „АМР Инвест“ АД, работодател на жалбоподателката, по което е получен отговор на 12.06.2013г. за признаване за основателно на вземането, върху което е наложен запорът, и най-късно в края на юни 2013г ., когато жалбоподателката не е получила заплатата си, тя е узнала за арбитражното решение. Оплакванията на жалбоподателката са, че не е получила отговора на исковата молба, в който е било направено възражение за недопустимост на производството, нито приложенията към този отговор. Така са били нарушени нейните права, което е довело и до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. По същество се оспорва, че документите товарителница № 3194163 и запорното съобщение до „АМР Инвест“ АД са представени от ответника едва с отговора на исковата молба. Пратката по товарителница № 3194163 не е била получена от нея, от близко лице или лице, което живее на адреса. Оспорва се авторството и съдържанието на товарителницата като изготвен за целите на процеса документ. Установяване на истинността на документа, според жалбоподателката, е в тежест на ответника. Същевременно по делото пред ЧСИ Росица А. няма нито един документ, изпратен до жалбоподателката. Не е връчвана покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и арбитражно решение. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд, но не е изпращан препис от арбитражното решение. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗМТА иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Жалбоподателката е получила препис от арбитражното решение на 10.11.2021г. по междувременно образуваното гр.д. № 869/2020г. пред Районен съд – Троян, във връзка с оспорено по реда на чл. 439 от ГПК изпълнение по изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д.. С подаден в настоящото производство отговор „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва подадената частна жалба. Възразява, че жалбоподателката – ищца по иска по чл. 47 от ЗМТА е била уведомена за арбитражното решение от самия арбитражен съд. Решението е било връчено на 05.08.2010г., чрез куриерска фирма „Еконт“ с товарителница № 3194163 на посочения в договора за потребителски кредит адрес за кореспонденция. Връчването е било на лице, живеещо на адреса, което се е съгласило да приеме пратката. Въз основа на издадени от Софийски градски съд изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20138480400359 по описа на ЧСИ Росица А.. Поканата за доброволно изпълнение ведно със запорно съобщение са били връчени на длъжника чрез работодателя „АМР Инвест“ АД. От работодателя е постъпил отговор, че вземането се признава и няма наложени запори. В последствие е било образувано и изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д., както и дело пред Районен съд – Троян, от което може да се направи извод, че срокът по чл. 47 от ЗМТА за предявяване на иска е изтекъл още през 2020г. Страната се позовава и на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА. Във връзка с направени от дружеството „Профи Кредит България“ ЕООД доказателствени искания в настоящото производство е била дадена възможност да се представят преписи от относимите, според ответника, документи по образуваните изпълнителни дела (пред ЧСИ Р. Д.), както и документи по гр.д. № 896/2020г. на Районен съд – Троян. Доказателства не са били представени. С оглед оспорванията от страна на жалбоподателката на връчването на арбитражното решение, на ответното дружеството е била дадена възможност още да посочи и представи доказателства относно качеството на лицето, получило пратката по товарителница № 3194163, както и че то е обитавало адреса, където е получена пратката, но доказателства също не са били представени. Срокът за изпълнение на указанията е бил продължен до 18.03.2023г., а исканите удостоверения по т. 5 от последната постъпила молба на дружество от 31.01.2023г. за пред Районен съд – Троян, ЧСИ Р. Д., НБД“Население“ и Общинска администрация Троян – издадени още на 06.02.2023г. Не е било поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията, нито ответникът се е снабдил с издадените удостоверения. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. С арбитражно решение № 786/19.03.2010г. по в.а.д. № 786/2010г. на арбитър Б. Г. жалбоподателката е била осъдена да плати на „Профи Кредит България“ ЕООД парични суми по договор за револвиращ заем от 07.07.2009г. С искова молба от 27.01.2022г. от жалбоподателката е поискала отмяна на решението на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА поради това, че не е получавала каквито и да било документи във връзка с воденото арбитражно производство, нито й е връчвано арбитражното споразумение. Допълнително е било изложено, че арбитражното решение е нищожно, тъй като е по потребителски спор. Не се установява до 27.10.2021г., три месеца преди подаване на исковата молба по чл. 47 от ЗМТА (27.01.2021г.), арбитражното решение да е било връчено на страната. От „Профи Кредит България“ ЕООД е представена товарителница № 3194163 за връчване на решението на 05.08.2010г. на адреса, посочен от жалбоподателката в договора, но не на жалбоподателката лично, а друго лице – К. К.. При възражението на жалбоподателката, че пратката по товарителница № 3194163 не е била получена от нея, от близко лице или лице, което живее на адреса, в тежест на ответника е било да установи кое е лицето, получило пратката, и че то е обитавало адреса. Както се посочи, на ответника е била дадена възможност да посочи и представи доказателства за тези обстоятелства, за което са били издадени и съдебни удостоверения, но доказателства не са били представени. Поради това настоящият съдебен състав приема, че връчване на арбитражното решение в арбитражното производство не се установява, при което не е необходимо произнасяне относно оспорванията на истинността (автентичността) на документа – подписа на К. К. върху товарителницата, така както е било поискано от жалбоподателката. Въз основа на арбитражното решение по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА са били издадени изпълнителни листи по т.д. № 6420/2012г. на Софийски градски съд (на 20.11.2012г. и от 21.01.2013г.), като са били образувани две изпълнителни дела – изпълнително дело № 20138480400359 по описа на ЧСИ Росица А., рег. № 848 на КЧСИ, и изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д., рег. № 880 на КЧСИ. Не се установява в хода на изпълнително дело № 20138480400359 по описа на ЧСИ Росица А. жалбоподателката да е узнала за арбитражното решение, както и неговото съдържание. По това дело е било изпратено запорно съобщение до „АМР Инвест“ АД, работодател, с посочване на номера на делото на Софийски градски съд, по което са били издадени изпълнителните листи, но не и че те са били издадени въз основа на арбитражно решение. От дружеството е бил подаден отговор на 12.06.2013г., че вземането, върху което е наложен запорът, се признава, но и с допълнително изявление, че при размера на получаваното от жалбоподателката трудово възнаграждение удръжки не могат да бъдат правени и ако частният съдебен изпълнител прецени, да укаже какви удръжки да бъдат правени, щом възнаграждението е под минималната работна заплата. Не се установява до жалбоподателката да е била изпращана и получавана покана за доброволно изпълнение, включително чрез работодателя, при което тя да е била уведомена за издаденото арбитражно решение (с посочването му в покана за доброволно изпълнение или с приложени изпълнителните листи, където арбитражното решение е посочено). Не се установява също от заплатата на жалбоподателката да са били правени удръжки, както и изобщо по изпълнителното дело да са били извършвани други изпълнителни действия. По изпълнително дело № 20208800400386 на ЧСИ Р. Д. до жалбоподателката е била изпратена покана за доброволно изпълнение. Взискател по делото е дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, цесионер по сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за цесия от 08.08.2018г. В това производство жалбоподателката е узнала за арбитражното решение. Обстоятелството е признато от самата нея в исковата й молба по иска по чл. 47 от ГПК – че незабавно е възразила пред частния съдебен изпълнител, че не дължи плащане, тъй като не е уведомявана за абритражното производство, при което е било образувано и гр.д. № 869/2020г. пред Районен съд – Троян за оспорване, по реда на чл. 439 от ГПК, изпълнението по изпълнително дело. Т.е. поне от 2020г. жалбоподателката е знаела за арбитражното решение. При тези установени обстоятелства частната жалба по делото е неоснователна. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗМТА иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от три месеца от деня, в който молителят е получил решението. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на иск по чл. 47 от ЗМТА. Той тече от датата на връчване на решението от арбитражния съд или от узнаването му, което може да е с получаването на покана за доброволно изпълнение в образувано изпълнително производство, щом в поканата ясно е индивидуализирано основанието, на което е издаден изпълнителният лист (арбитражното решение) или с прилагането към поканата на изпълнителния лист, в който е индивидуализирано изпълнителното основание. Индиция за знание, че арбитражното решение е постановено, съответно неговото съдържание, могат да бъдат изявления и действия на осъдената страна в образуваното изпълнително производство или във връзка с него. В случая не се установява връчване на жалбоподателката – ищца по иска по чл. 47 от ЗМТА на арбитражното решение № 786/19.03.2010г. по в.а.д. № 786/2010г. на арбитър Б. Г.. Не се установява, че пратката по товарителница № 3194163 е била получена от нея, от близко лице или от лице, което живее на адреса. Същевременно няма основание решението да се смята получено по реда на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА - не се касае за случай на старателно издирване, нито за отказ решението да бъде получено от жалбоподаетлката. Не се установява получаване на покана за доброволно изпълнение в образуваното изпълнително дело пред ЧСИ Росица А., която да съдържа индивидуализация на изпълнителното основание, нито че са приложени издадените от Софийски градски съд изпълнителни листи. Липсва и поведение на жалбоподателката, съставляващо индиция, че е узнала за издаденото арбитражно решение. По-конкретно не се установява, че по образуваното през 2013г. изпълнително дело пред ЧСИ Росица А. са били правени удръжки от трудовото възнаграждение на жалбоподателката, за да се приеме, че поне от края на месец юни 2013г., когато тя не е получила заплатата си, е узнала за арбитражното решение. Изводите на състава на ВКС по обжалваното определение не се споделят от настоящия съдебен състав. Жалбоподателката обаче е узнала за арбитражното решение по второто образувано изпълнително производство през 2020г., за което е направила признание, и по което производство е оспорила изпълнението, предявявайки иск по чл. 439 от ГПК. С оглед датата на узнаване на арбитражното решение подадената от С. С. С. на 27.01.2022г. искова молба по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА е извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА и е просрочена, при което не подлежи на разглеждане и решаване по същество. Частната жалба по делото, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът