Решение № 1711 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2016 г.

Решение № 1711 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено решение № 2617/9.12.2015 г. по адм. д. № 1824/2015 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 171300352/25.04.2013 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъдат присъдени разноски за две инстанции. По съображения в писмено становище моли решението в обжалваната от другата страна част да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от В. И. против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена за определени задължения за 2006 г. с лихви. Поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в защита по същество. Оспорва жалбата на другата страна. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в частта за определените задължения за 2006 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 171300352/25.04.2013 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. над 1690,20 лв и съответните лихви, и е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. със съответните лихви, и в частта, с която са определени задължения за 2009 г. в размер 1690,20 лв със съответните лихви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за 2006 г. като данъчната основа неправилно е определена в РА по моменти превишения на разходите над приходите, вместо на годишна база, както изисква чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.). Правилен е изводът на съда, че в началното салдо към 1.01.2006 г. не следва да се включва изтегленият кредит от дружеството "С." ЕООД през 2004 г., за която сума се твърди, че е предоставена в заем на съпруга на ревизираното лице Иванов. Последният е декларирал, че 20 000 лв от тези средства е вложил в друго дружество. При липсата на доказателства останалите 10 000 лв от тези средства да са били налични към 1.01.2006 г. правилен е изводът на съда, че в приходната част за 2006 г. не следва да се включва част от кредита, както и половината от заемните средства, предоставени от свидетеля Шюкрю от Турция, предвид липсата на деклариране на такъв заем при ревизията на съпруга И., както и от жалбоподателката в процесната ревизия, въпреки, че е дадена възможност от органите по приходите да посочи всички източници на приходи през ревизираните периоди. Свидетелят е потвърдил представените разписки за предоставени суми на съпруга И., но предвид близкото приятелство с И., за което дава показания, съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетеля, поради неговата заинтересуваност. При определяне на началното салдо към 1.01.2006 г. необосновано съдът е включил разходи на домакинството в размер 4996 г., тъй като разходът на домакинството от НСИ включвал непарични доходи. В решението липсват мотиви за обосноваване на този извод. Съдът правилно е коригирал изчислените разполагаеми средства към 1.01.2006 г. в РА като е включил доходи от трудово правоотношение в размер 1837 лв, които като се прибавят към определеното начално салдо в РА от 16 129,06 лв определят начално салдо от 17 966,06 лв, а не 17 417,61 лв, както неправилно е приел съдът. Съдът е приел, че неправилно в РА са покривани отрицателните моментни разлики между приходи и разходи от положителното салдо на съпруга. Изводът е незаконосъобразен. Според чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Цитираната разпоредба позволява и изисква за преценката налице ли е превишение на разходите над приходите на ревизираното лице да се вземат предвид разходите на домакинството на ревизираното лице, което позволява направените в РД корекции на недостига на парични средства на ревизираното лице с положителното салдо между приходи и разходи на съпруга. Корекцията отговаря на режима на семейните отношения по чл. 15 и 18 от СК (отм.), според които съпрузите полагат общи грижи за семейството и чрез общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи са длъжни да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Правилно съдът е приел, че в РА следваше да се направи сравнение между приходи и разходи на ревизираното лице на годишна база. Според съда превишението на разходите над приходите за 2006 г. е в размер 94 237,83 лв като в изчисленията неправилно е включил 2014,72 лв от трудови възнаграждения, които видно от РА са в размер 1852,92 лв. В РА неправилно е определена данъчната основа за 2006 г. в размер 87 060,65 лв, представляваща сбор от моментни превишения на разходите над приходите на ревизираното лице. Неправилно е определен размерът на приходите, в изчисленията на които не е включено началното салдо към 1.01.2006 г. При начално салдо от 17 966,06 лв и описаните в РД приходи за 2006 г. приходите на ревизираното лице са в размер 28 838,93 лв. Разходите за 2006 г. в РА също са посочени с неверен сбор от 114 102,58 лв. По изчисления на настоящата инстанция разходите са в размер 114 302,66 лв, но предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК следва да се приемат в размера, определен от ревизиращите органи, при което годишното превишение на разходите над приходите е в размер 85 363,65 лв, в който размер следваше да се определи основата за облагане по чл. 122 от ДОПК за 2006 г. вместо определената в РА основа от 87 060,65 лв. По останалите елементи от общата данъчна основа за 2006 г. /стр. 35 от РД/ доходи от трудови правоотношения и доходи от наем страните не спорят, поради което в РА е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) при завишена данъчна основа с 1697 лв, за което завишение данъкът е в размер 407,28 лв, за който съответните лихви са в размер 285,16 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. над 21 044,77 лв и лихви над 14 734,69 лв. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. За 2006 г. решението в останалата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта за 2009 г. съдът е нарушил чл. 19, ал. 1 - 3 от СК (отм.), който е действал по време на прехвърлянето на двата апартамента с нотариални актове от 9.04.2009 г. от дружество на съпруга И. И., по време на брака с ревизираното лице. Основателни са доводите на първия касатор за нарушение на материалния закон, допуснато от съда като е приел, че непаричният доход от тази покупка не е семейна имуществена общност, тъй като е обезщетение за дейността на И. във дружеството, което напуска и е налице непаричен доход от дейност на И.. Вторият касатор в касационната жалба поддържа, че с прехвърлянето на двата апартамента е извършено изплащане на дивиденти на И. от дружеството, което напуска, за които твърдения липсват доказателства по делото. В приложеното споразумение от 31.05.2007 г., сключено между И. и дружеството "А." ЕООД и М. Т., е посочено, че последните двама ще обезщетят И. по повод прекратяване на членствените му правоотношения с "Е. и." ООД като прехвърлят в полза на И. право на собственост върху апартаменти № 2 и № 9 в сграда, която ще бъде изградена. По чл. 221, т. 7 от ТЗ общото събрание на съдружниците взема решение за разпределение на печалбата, за попълване на фонд "Резервен" и за изплащане на дивидент. Представеното споразумение от 31.05.2007 г. не представлява решение на общото събрание на съдружниците в "Е. и." ООД - М. Т., И. И. и М. П. по чл. 221, т. 7 от ТЗ, тъй като е подписано от управителя на "А." ЕООД М. Д., И. И. и М. Т.. Съдът в нарушение на материалния закон е приел, че в РА неправилно е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на непаричния доход от 81 300 лв, представляващ половината от стойността на придобитите апартаменти в режим на семейна имуществена общност. Решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която са определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. с лихви. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото по 1468,47 лв за първите три инстанции и 736,50 лв за втората касационна инстанция - общо 5141,91 лв, но тъй като е поискано в настоящото производство присъждане на юрисконсултско възнаграждение само за две инстанции има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 2204,93. Неправилно административният съд е присъдил разноски на ревизираното лице, което не е направило искане за присъждане на разноски в нито една инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,