Определение № 226 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 879/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№1771/13.04.2020г. от адвокат Ж. П. Я., като пълномощник на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън“ Инк., със седалище Ню Йорк, САЩ и Д. В. С., срещу определение №151 от 04.03.2020г. за прекратяване на в.ч.т.д. №137/2020г. на Варненски апелативен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение, като поддържа, че същото е неправилно като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съставът на Варненски апелативен съд е развивал доводи, които биха били релевантни, ако молбата за отмяна на обезпечителната мярка е подадена от Д. С., като е констатирал оттегляне на пълномощното от страна на последния. Счита, че дори такова оттегляне на пълномощното да е налице, то е ирелевантно, тъй като производството по отмяна на обезпечителната мярка не е образувано по молба на Д. С.. Поддържа,че извършеното по изп. дело №20187180400447 упълномощаване и евентуално оттегляне на пълномощното, няма отношение към настоящия спор, тъй като С. не е оттеглял пълномощното му по настоящото дело. Наред с това адвокат Я. счита за несъстоятелен извода на съда, че никога не е бил упълномощаван да представлява Д. С., тъй като т.д. №434/2018г. на Варненски окръжен съд изобщо не фигурирало в пълномощното му. Счита за погрешен извода на съда, че след като „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън“ Инк. не е било страна по обезпечителното производство пред ВОС, то не е процесуално легитимирано да обжалва определението за отмяна на обезпечението. Твърди, че „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън“ Инк. е частен правоприемник на участвалия в обезпечителното производство взискател Д. С.. Също така поддържа, че наложените обезпечения се запазват до момента на реалното плащане по разпределението и всеки един от двамата жалбоподатели, които са необходими другари, има право да продължи да се ползва от наложения в полза на С. арест на кораба. Ответникът по частната жалба „Медуей М. Лтд”, Република М. острови, представя писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбата е изпратена по куриер на 13.04.2020г., като липсват данни обжалваното определение да е било съобщено редовно на страните преди тази дата. Доколкото предмет на спора е именно легитимацията на адвокат Я. да обжалва определение №4067/12.11.2019г. по ч.т.д.№434/2018г. на Варненски окръжен съд, като представител на Д. С., проверката за наличие наличието на представителна власт на адвокат Я. следва да се извърши при преценка на основателността, а не на редовността на настоящата частна жалба. С обжалваното с настоящата частна жалба определение №151 от 04.03.2020г. по ч.т.д.№137/2020г. съставът на Варненски апелативен съд е прекратил като недопустимо производството по частната жалба на адвокат Ж. Я., подадена в качеството му на пълномощник на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън“ Инк., със седалище Ню Йорк, САЩ и Д. В. С., срещу определение №4067/12.11.2019г. по ч.т.д.№434/2018г. на Варненски окръжен съд, с което по молба на „Медуей М. Лтд”, Република М. острови, е отменено допуснатото с определение от 19.03.2018г. по същото дело, поправено с определение от 19.11.2018г., обезпечение на бъдещи искове на Д. В. С. чрез налагане на арест на м/к „А.“. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима поради липсата на представителна власт на адвокат Я. да обжалва въззивното определение от името на Д. В. С.. Приел е, че в представено по делото пълномощно, подписано и от Д. С., не е посочен номер на делото №434/2018г. на ВОС, поради което на адвокат Я. не е учредена надлежна представителна власт по отношение на същото. Посочил е, че дори да се приеме, че е налице надлежно упълномощаване на адвокат Я., то пълномощното му е било оттеглено. Позовал се е на извършена служебна справка по изп. дело №20187180400447, приложено по ч.гр.д. №529/2018г. на Варненски апелативен съд., като е констатирал, че с молба от 25.03.2019г. по посоченото изпълнително дело Д. С. е оттеглил даденото на адвокат Я. пълномощно. По отношение на жалбоподателя „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк. е посочил, че дори и да е налице суброгация на жалбоподателя в част от вземанията на молителя Д. С., поради изплащането в негова полза на 4 работни заплати, това не прави дружеството страна в обезпечителното производство. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че с представеното по делото пълномощно от 19.03.2018г. членовете на екипажа на м/к „А.“, включително и Д. В. С., не са предоставили на адвокат Я. неограничена представителна власт да ги представлява пред съдилищата в Република България по всички производства с тяхно участие. Адвокат Ж. Я. е упълномощен да представлява членовете на екипажа пред всички съдебни инстанции в [населено място] и в частност по изрично посочени дела на Варненски районен съд, Варненски окръжен съд и Варненски апелативен съд, с изключителното право да подава молби за отмяна на наложените по тези дела арести на м/к А., но единствено заедно с другия им адвокат г-н Х. Х. – Р., както и с правото по чл.34 ал.3 от ГПК, заедно с Х. Р. до договори уреждане на тези дела от името на упълномощителите, по своя преценка, както и да получава пари от тяхно име в съответствие с постигнатите споразумения по посочена в пълномощното банкова сметка. В пълномощното изрично е посочено, че то се ограничава до горепосочените правни действия, без да се засягат другите пълномощни, дадени на г-н Х. Х. – Р.. Несъмнено волята на упълномощителите е била да учредят изрично пълномощно, което обхваща само посочените в пълномощното процесуални действия, поради което пълномощникът адвокат Я. не е разполагал с представителната власт да обжалва от името на Д. С. определението за отмяна на обезпечението, допуснато с определение от 19.03.2018г. по по ч.т.д.№434/2018г. на Варненски окръжен съд. Правилни са и изводите на въззивния съд, че „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Идемнити Асосиейшън Инк” не е легитимирано да обжалва определение №4067/12.11.2019г. по ч.т.д.№434/2018г. на Варненски окръжен съд, с което по молба на „Медуей М. Лтд”, Република М. острови, е отменено допуснатото с определение от 19.03.2018г. по същото дело, поправено с определение от 19.11.2018г., обезпечение на бъдещи искове на Д. В. С.. Посоченото застрахователно дружество не участва като страна в обезпечителното производство, нито обосновава по друг начин, че правната му сфера е засегната от отмяната на наложената обезпечителна мярка. Наложената обезпечителна мярка цели да осигури реализирането на правата на ищеца като взискател по издадения въз основа на осъдителното решение изпълнителен лист. В случая видно от представеното разпределение от 27.03.2019г. по изп. дело №20187180400447, един от взискателите по същото дело е ищецът Д. С., по чиято молба от 19.03.2018г. е допуснато обезпечение чрез налагане на арест / задържане/ на м/к „А.“. Твърденията на жалбоподателя „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Идемнити Асосиейшън Инк” са, че след допускане на обезпечението по молба на С., дружеството е изплатило част от задълженията на „А. Навитейшън Ко.Лимитид" към моряците и се е суброгирало в правата им, предмет на принудителното изпълнение, съгласно Морската трудова конвенция, в редакцията й от 2014г. Разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК сочи случаите, когато лице, което не фигурира като кредитор по изпълнителния лист, може да се яви взискател в изпълнителното производство. Това са хипотезите на универсално или частно правоприемство, настъпило след издаване на изпълнителния лист. Също така суброгацията на поръчителя или солидарния длъжник в правата на удовлетворения от тях кредитор ги легитимира като взискатели по изплатения от тях изпълнителен лист. В съдебната практика се приема също,че застрахователят, изплатил на увреденото лице обезщетение, се суброгира в правата по изпълнителния лист, издаден на увредения срещу извършителя на деликта. Във всички хипотези на чл.429 от ГПК се касае за универсално или частно правоприемство или суброгация, настъпили след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора, по който е издаден изпълнителният лист. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение№414/13 от 05.02.2014г. по гр.д.№1292/13г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в което се приема, че надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение, е това лице, което изпълнителният лист визира като кредитор. Когато изпълнителният лист е издаден в полза на няколко лица за едно вземане, без да е посочено какви са правата им, предполага се, че всеки от тях има равни права. Изпълнителният лист очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер. Съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора - чл.429, ал.1 от ГПК. С оглед изложеното в настоящата хипотеза дори и да е настъпило предвиденото в Морската трудова конвенция суброгиране на застрахователя в правата на Д. В. С. поради изплащане на част от дължимото му трудово възнаграждение, то няма във всички случаи да доведе до суброгация в процесуалното право на принудително изпълнение, а само ако суброгацията в материалното право е осъществена след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора - чл.429, ал.1 от ГПК, за което частният жалбоподател не е ангажирал доказателства. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,