Определение № 341 от 29.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. В. против определение № 4155 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5731/2019 г. от 4-ти състав на САС. Ответникът оспорва частната жалба с писмен отговор. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане частна жалба на Г. В. против определение на съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Съдът е приел, че определението на СГС е окончателно, тъй като решението, чието изменение се иска е окончателно и не подлежи на обжалване, а определението, постановено в производството по чл.248 ГПК следва реда на обжалване на акта, чието изменение се иска. При подадена частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу постановено за първи път определение по чл. 248 ГПК от въззивен съд, разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не намира приложение. За допустимостта на тази частна жалба е без значение дали решението подлежи на касационно обжалване или е окончателно, тъй като съдът следва да се произнесе като втора въззивна инстанция по отношение на така постановеното определение. Горното разрешение се отнася до случаите, в които определението по чл.248 ГПК е постановено от въззивен съд, за пръв път, докато в настоящият случай определението е постановено в производство по обжалване не действия на съдебен изпълнител, като решението на съда /в случая СГС/ е окончателно и не подлежи на обжалване. В този случай следва да се приложи разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, която предвижда, че определението по чл.248 ГПК подлежи на обжалване по реда, предвиден за обжалване на самото решение. Правилни са изводите на въззивния съд, че доколкото решението, постановено в случая по обжалване на действия на съдебен изпълнител е окончателно, то и определението по чл.248 ГПК също е окончателно и не подлежи на обжалване. Предвид изложеното, съдът